Стоя, но ми се иска да стоя още по-силно.

Страдам от клептомания. Но поне не се идвам до магазина — аз си намирам стоката още в главата. 😄

Страдам от недостиг на витамин €!
Като ми стане лошо, не търся лекар — търся къде да има „евро“… че поне да ми стане по-лесно!

Страдам от „неволно изпускане на простотии“, но си взимам хапче „Разумпробив“.
Контролът е важен.

Страдащият от клаустрофобия Пешо всяка сутрин крещеше, докато си обличаше пуловера — да не би врата да му се заключи!

Странна диагноза:

Странни сме ние мъжете — можем да наблюдаваме как цветарката подрежда цветята за любимата ни… а всъщност да броим колко красиво ще стане, като й ги поднесем.

Странно е как някои хора всеки път започват отначало—с големи планове, нови сили и “този път ще стане” — ама после… никога не стигат до финала. Само все “отначало”, отначало… и край няма!

Странно как хората говорят какви ли не глупости за теб, а единственото, което наистина знаят… е как се казваш!

Странно нещо е животът… Денем сънят е най-сладък, но храната е най-вкусна нощем — а накрая най-голямата работа винаги я вършиш в най-неудобното време.

Странно. Днес шефът ми разказа един виц и всички се разсмяха така, сякаш е последна новина от телевизията. А аз вчера казах същия виц — даже го повторих два пъти. Нито една усмивка. Дали просто той има по-добра дикция… или на мен ми липсва чувство за хумор?

Странно… COVID-19 започва да звучи, като остарял вирус в компютъра: всеки казва “изчезна”, ама като рестартираш — пак се връща и иска “актуализация”.

Страстните жени са красиви до безобразие! И то не само по време на безобразието, ами направо и след като свърши—още им е мерак в очите!

Страх е, когато навън вали и пак си излезеш да се правиш на герой без разрешение… а като се прибираш, майка те гледа и казва: „Майка ти те търсеше!“

Страх ме е да не спечеля от лотарията, щото като ме пуснат по телевизията, ще ме питат три пъти откъде ми е късметът, а аз ще кажа, че си гледам числата в тефтера… и всички ще възкликнат:

Страх ме е да остана сам/а, защото с мен няма как — първо започвам да си говоря, после и аз да се слушам, накрая ставам точно като човека, който ме е оставил.

Страхотен филм — толкова е хубав, че три пъти го гледах… и три пъти заспивах точно на най-интересното място.

Страхувайте се от вярващите — те не спорят с аргументи, а с молитви. Когато не им върви, казват: „Това е изпитание…“, и продължават нататък, все едно Всевишният е абонамент за грешки!

Страхът е по-успешен от смъртта — страхът кара хората да пропуснат смъртта, като не излизат от вкъщи.

Страхът има големи очи.
А вечното отлагане — голям задник.