Слязох от кантара и тръгнах към хладилника. Но хладилникът избяга… явно и той не иска да ме види “в добро настроение” след пържолата.

Смейте се и светът ще ви пуска напред… Хъркайте и всички ще мислят, че сте заети — и ще ви оставят да си спите сами.

Смелчага е човек, който пие лекарство след като е прочел в листовката не само за страничните ефекти, а и че „може да се стигне до смърт“… и си вика: „Е, поне ще е с опит!“

Сметнах калориите от празниците… Оказва се, че не трябва да пазя диета — просто трябва да си взема резервация за следващото ми хранене… някъде към Великден…

Смехът е наследствен по майчина линия. Ако майката има чувство за хумор, дъщерята ще расте с голям „смях“ и ще се смее дори на най-тъпите вицове.

Смехът е хубаво нещо, само да не се появи внезапно — докато си съчиняваш сериозно лице пред шефа. И най-лошото: когато се сетиш, че трябва да се смееш, вече си казал “Да, разбира се…”, с глас, който звучи като смях.

Смъртта не е най-голямата загуба. Най-голямата загуба е това, което гаси в нас сметките още докато сме живи — и после ни мъти, че “няма нищо страшно”.

Смятам да предлагам на пазара нов артикул за мъже — силиконови импланти за портфейл.
Първо изглежда като „лукс“, после започва да ти събира парите… защото иначе няма как да се поберат.

Смях без причина — или е начин да си починеш… или си толкова хубава, че дори идиотите се смеят без да разбират защо.

Снегът е до време, калта е до живот — докато не свикнеш с ботушите си като с нови мебели.

Снощи броих овце, за да заспя… и така до сутринта — нищо.
Оказа се, че не са овце, а две „свързани“… и двете ме натиснаха в една и съща секция:
едната от Шумен, другата от Бургас!

Снощи валя сняг само 5 минути.
Ама ние, както казваме мъжете: за секунди… цяла нощ!

Снощи гледах “Ергенът” и накрая ми стана ясно защо момчето бърза да целува — не е заради романтика, а защото се надява, че ако целуне достатъчно, поне една от “аматьорките” ще се окаже истинска принцеса… а не поредната жаба в маска.

Снощи извънземните гледали отгоре и са се чудили какво ли святка в София — ту ту пум, ту ту пум. Накрая пак излязла една известна от телевизора и те си казали: „А, това го познаваме… пак някой е забравил да изключи мигача!“

Снощи ми звъни непознат в 2:00 да ме пита за Жоро…
Довечера ще му звънна в 3:00 да му кажа: „Намерих ли го? Май ти си го объркал — аз съм само куриерът.“

Снощи с детето рисувахме котенце. Сутринта пред вратата се появи пухкаво коте — съвсем истинско.
Решихме, че щом може котка, значи може и богатство: сега рисуваме къща с басейн, гараж с Ферари и сейф, пълен със зелени банкноти.
Само че… котето ги изяжда.

Снощи си легнах без да си сваля обувките. Сутринта се будя — крака ми вдигнати, аз също — на един свят.

Снощи си нарязах голяма лилава салата… и днес главата ми ще се разпадне!

Снощи си пуснах Animal Planet и ми стана ужасно гадно. Не от животните — от това колко „враждебни“ изглеждам, когато ми кажат: „Само още малко…“ — явно лошо име си е изкарало тоя документален заради жените, а уж всички си мислят, че е за змии!

Снощи спах в един хотел, дето хавлиените кърпи бяха толкова меки и пухкави, че сутринта, вместо да си оправя куфара, си оправях възглавниците — да не се сърдят!