С всяка изминала година все по-ясно осъзнаваш горчивата истина: на моята яхта няма да има площадка за хеликоптер… защото първо трябва да има палуба за стъпване — а тя вече е заминала за “ремонт”, от който никой не се е върнал.

С възрастта жените все повече разчитат на козметиката, а мъжете — на това, че ако се напънат достатъчно, могат да се усмихнат и така да “изгладят” всичко.

С възрастта хардуерът ми започва да се държи като софтуер — на всяко „рестартирай“ вместо да тръгне, започва да пита: „Да запазя ли промените?“

С годините все по-често започваме да говорим за „реструктуриране“ на съпружеския дълг — не защото сме закъсали, а защото някой пак е взел нов кредит… на мое име.

С годините гласът на жената еволюира от “Мамо” до “Още малко и ще я режа тая работа… с циркуляр.”

С годините душата ни става все по-млада и по-млада — проблемът е, че лицето настоява да си остане в “режим 90-те”. Пък и кой да го барне!

С годините почваш да търсиш не просто жена, а „многофункционален“ модел: да легне с теб в леглото, и след това да има настройка поне за сутрешната поддръжка — кафето, рафта и настроението.

С годините при мен дойде мъдростта. Дойде, седна до мен, огледа ме, извади цигара, въздъхна, поклати глава и… си тръгна. Нищо чудно — явно не беше тук за мен, а за цигарата.

С годините разбрах, че за хубава фигура трябва да си “на диета”, а за приятелски отношения — “да си по-тих”. И в двете части съм аут: едното ми е вкусно, а другото ми се отразява… че говоря.

С годините човек все по-лесно стига до любов до гроб… просто понякога гробището вече е на пътя към сърцето.

С два куфара и три кутии с бисквити съм в асансьора и любопитната комшийка вика: „Абе, къде бяхте?“ Аз: „В Париж!“ Тя: „Как така — нали нямате място?“ Аз: „Спокойно… бисквитите решиха да пътуват с мен на първия клас!“

С десет лева бензин карам по-далеч от вашата „Ще се видим след малко“ — и пак ми се връща.

С дълги крака, далеч се стига! - казал човекът, докато се опитвал да стигне до шкафа, и се оказало, че е просто по-високо, а не по-далеч.

С дъх на Испания:

С един прост човек да тръгнеш на път е като с отворен GPS — не знаеш къде точно ще те заведе, но със сигурност ще срещнеш проблеми… защото не си сам, нито сте двама — винаги има и трети, дето ще “помогне”.

С една грешна крачка и си „момчето“ на майка ти!

С жена ми решихме да започнем всичко отначало… И като начало, аз ѝ звъннах: „Къде си?“ — а тя: „Започваме ли отначало или от апартамента ти?“

С жените съм като Wi‑Fi — все се свързвам, ама накрая пак оставам с „без интернет“.

С идването на зимата модерната жена сменя летните си гърди със зимни — да си топли. А когато излезе навън, се оправя и с“вятъра“, че той гледа да се не разхлади.

С каквото и да започнете разговор с жена, тя си избира единствено каквото й харесва. Дори да не сте го казали. Например ако й кажете „нищо“, тя ще чуе: „любов, ти си права“.