Лафове
Само един човек ме познава истински. Само един седи до мен, когато ми се разпада светът, и вместо да ми дава съвети, просто си плаща сметката… на спокойствие.
Само един ме утешава в моите мъки, знае тайните ми, помни какво съм мислил вчера, и дори подозира какво ще ми дойде наум утре. Само той винаги ме чака насреща—с отворена тетрадка, затворена уста и едни такива очи, дето няма смисъл да ги лъжа.
Този човек ми е много скъп… ужасно скъп дори…
P. S. Всеки, на когото психиатърът му взима по 60 лева на час, би ме разбрал. /: