Престанете, моля ви се, с тези отвратителни расистки шеги за хората! Те са съвсем нормални. Аз практически израстнах с туземци в детството си, докато не се наложи да ги преброя за работа на полето…

Престъпниците този път направо прекалиха! Вместо да ограбват апартаменти тихо и кротко, отишли и обрали апартамента на бившата жена на кмета... Как не ги е срам! Нали уж хората бяха училище по дисциплина — явно са го пропуснали!

Преходна възраст – това е, когато не знаеш дали си гладен или просто ти е студено. И почваш: „Искам сладолед…“ после се замисляш, „не бе… май искам бира…“ и накрая: „А може ли и двете, ама в една лъжичка?“

При акция „Земетресение“ полицията закопча заподозрените Рихтер, Шпонхойер и Карник — всеки „люлеел“ по малко, ама накрая ги преместиха в участъка да не продължат да разклащат обстановката.

При всички хора мозъкът се появява още в зародиш — само при някои си остава на „зародишен“ етап и после целия живот си живеят на принципа: „Ще порасне, ще порасне…“ и нищо не расте.

При гейовете в семейството псуват баща… ама не кой да е — този, дето винаги “позволява” да се прибере по-късно.

При едни полукълба са защитени от череп, а при други — от чорапи!

При жената всичко трябва да е подредено и красиво.
Затова не й носете каквото сте намерили — носете само цветя… или поне обяснение защо са били в джоба ви.

При жените IQ-то се мери в милиметри — колкото по-малко е, толкова по-дълго се обяснява защо всичко е било „ясно от самото начало“.

При жените всичко е строго по график: дългата коса се подрязва, късата се пуска да порасне, правата се навива, къдравата се изправя… и накрая всички се чудят защо пак закъсняват за работа, а часът за „прическата“ се води отделно от „времето за излизане“.

При избор на жилище много важни са пердетата. Ако зад тях се вижда море — жилището е направо мечта.
А ако зад пердетата се вижда само комшията, поне вече има гаранция, че никога няма да му е скучно!

При изпращане на есемеси от Перник, местните първо завързват телефона за крака на пощенския гълъб — да не избяга сигналът, докато стигне до отсрещния квартал.

При минус 20 градуса навън всички са равни — с изключение на първолака, който слага найлоновите чорапогащи на обувките, и мъжа без шапка, който се кълне, че „така му е по-икономично“.

При много добри отношения — всичко е идеално… докато някой не каже: „Ти сношенията сега ли имаш предвид?“

При нас авторитетът се губи бързо — но пък пълномощията винаги са в изобилие!

При нас има свобода на словото — всеки може да каже каквото си иска за някой политик, и веднага се намира кой да го защити.
Само дето неважното е за какво ще си защита: за самия политик или за човека, който е разказал истината. За първия — да. За втория — не чак толкова.

При нас има свобода на словото — само че никъде не пише, че трябва да си свободен след като си го кажеш!

При нас филмите идват с такова закъснение, че когато излезе “Аватар”, тук вече бяха свършили батериите на прожектора…

При нас четирите сезона са: пролет — агне, лято — таратор, есен — риба, и зима… пак свинско.
То така се завързва диетата — от “лека” към “по-лека”… към “айде, пак!”

При настинка препоръчвам да не се маже с домашни “лекарства”, а да се пие уиски с медицинска сестра — не за друго, а защото поне знаеш, че ще ти го сервират с усмивка и термометър.