При новата учителка с доста смели обноски на първия учебен час влизат петима ученика и се настаняват на първия чин. Учителката ги поглежда, усмихва се и казва:

При някои хора мозъкът е защитен от череп, а при други — от навика да се правят, че не са слушали.

При обаждане винаги отговаряйте: „Извинявайте, батерията ми пада!“ Така противникът (или клиентът) няма време за излишни обяснения, и… най-накрая чувате само „айде сега накратко“.

При огромните възможности на Фейсбук, обявяването, че двама мъже са станали „приятелки“, си е направо откровена дискриминация — защото ако можеше да се сменя пол само с натискане на „Добави приятел“, досега всички щяха да са били поне по един степен по-удобни за маневриране.

При подреждане на масата, от коя страна на чинията се поставя джиесемът?

При правилно подреждане на книгите в тоалетната човек дори може да се самообразова — и то по-бързо, отколкото в университета.

При простуда препоръчвам да не се пие чай с мед, а уиски с млад доктор! Медът само успокоява гърлото, а младият доктор—и касата.

При разчистване на мазето намерих тефтерче с надписи. По него съдя, че личният ми живот е имал пика си… в моментите, когато съм учил за контролните в училище.

При секс мъжът изгаря 2000 калории.
100 докато е в действие и 1900 на другия ден—като разказва колко е било „нищо работа“ и как пак ще го направи.

При секс на първа среща е точно като при интервю за работа — ако ти звъннат на другия ден, значи “позицията” е твоя… ако не — поне да знаеш, че са те “отстранили” преди да си стигнал до финалния етап.

При спор с жена най-силният аргумент на мъжа е мълчанието — тя само го поглежда, усмихва се и казва: „Виж ти… пак си сгрешил.“

При толкова много почивни дни хората се объркаха и вече не знаят кога да се изкъпят — единият казва: „Аз се къпя само в работни дни…“, другият: „Аз пък се къпя само в почивните…“, трети: „А аз — когато се сетя, че не мириша на празници!“

При толкова много „изкуствени“ принцеси, направо си казах: аз пък няма да се правя на модел — ще си остана естествена вещица. Само че… вместо да ме избира принцът, всеки ме избира за страх — да не си намери той истинската!

При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората започват да се държат така — запознаваш се с тях, всичко им е “само днес”, после изчезват и след това… няма касова бележка.

При фризьора:

Прибирам се и гледам — на масата разхвърляни монети…

Прибирам се късно от работа и по тъмния паркинг пред мен върви една мацка… оглежда се, свива рамене и ускорява. И аз ускорих. Тя подскочи и извика, че „някой е зад нас!“ — и аз започнах да тичам като герой от филм.
Не знам кого точно преследвахме… ама сигурно и двамата сме били убедени, че идва ужасът!

Прибирам се през парка, мъжът пред мен забърза, аз забързах и аз. Той започна да тича — и аз да тичам. Започна да крещи — и аз крещях с него. Накрая спираме, задъхани, и гледам: той вдига поглед и вика: „От щрауса!“ Аз: „От кой щраус?!“ А той: „Ами… онзи в далечината…“

Привличането помежду им беше по-силно от връзката между BMW и селянин — веднъж се качиш, после вече само се чудиш как толкова лесно не си се качил по-рано.

Прието е да се говори, че властта има три клона—законодателна, изпълнителна и съдебна. Само че истината е една: коренът е общ… и от него винаги израства една и съща „хуманна“ идея.