Пред валяка всички са равни… ама първо се оправят дрехите, после – хората! 😄

Пред магазините – опашки. По улиците – тичат с бързина. Е, как да не се вярва, че народът живее в разкош: щом чакат на каса и бягат към щастието, значи всичко е наред!

Пред огледалото:

Пред парламента докараха и крави. Не знам дали са дошли да протестират срещу млякото без промяна, или просто стартира национален турнир по „Легни и преживяй“, за да видят кой издържа най-дълго на дебатите.

Пред умната жена си сваляй шапката, пред красивата — сваляй си панталона…
А пред двете — сваляй си нервите и бягай!

Преди 100 години „опиум за народа“ беше религия — днес плавно се прехвърли по телевизията: само че вече не те приспиват с надежда, а с реклами.

Преди 15 години една врачка ми каза, че няма да имам проблеми с парите — щели да се задържат в мен. Сега имам къща, кола и сметка в банката… на името на жена ми. За тях си остават парите. А преди 15 години си ги представях някак по-романтично…

Преди беше лесно — вземаш вестника и влизаш в тоалетната. А сега вече не е четене, а подготовка за експедиция: очила, таблет, два телефона… и накрая се чудиш дали си дошъл да се облекчиш или да си пуснеш интернет радио.

Преди време пръскаха позиви, че нямало телевизия… „Няма, ама ще има!“ — викаха.
А сега телевизиите какво пръскат — не програми, а реклами! И не само ги лепят по екрана, ами и на мирис го докарват — та като седнеш пред телевизора, направо усещаш какво ще ти пробутат още преди да са го казали!

Преди време хитрите бели хора мами́ха папуасите – даваха им злато срещу стъклени мъниста. После се уморили от “пазарлъците” и от тегленето на чували с мъниста… и решили да си спестят труда: започнали да печатат долари. Пак минава, само че вече всички сами се нареждат.

Преди години се говореше, че американците разработили ново оръжие. То поразявало врага без да цапа земята — никой не пада, но всички се изпъват. Наскоро разбрах, че се казва „ипотека“.

Преди години, по време на рекламите можеше да отидеш само до хладилника.
Сега можеш да отидеш и до магазина — и като се върнеш, рекламите пак са почнали…

Преди да започне диетата приличаше на сладолед, след това — на ластик.

Преди да започнеш да наричаш жената „Зайче“, помисли дали зелето ще ти стигне и дали няма да те подведе морковът… че тя после няма да ти остави ни „чиния“, ни „притча“ — само салата!

Преди да кажеш каквото и да било, да знаеш: моето мнение за теб няма да се промени—просто ще го оправдая с още една причина.

Преди да обявите гладна стачка, уверете се, че има кой да ви носи храна — иначе стачката ви ще си е чисто от личен вкус.

Преди да приема 2022 г., реших да си прочета „Общите условия“… и така прекарах цялата година в отказване. Накрая пак не ги приех — просто ми изтече срокът за „съгласие“.

Преди да разправяш, че ще “оправиш” някого, помисли как ще го извиняваш после.

Преди да се появи Гретче-то, времето си беше съвсем нормално… После то се оправи само когато тя си вдигаше телефона — иначе пак вали.

Преди да умра сигурно ще съжалявам, че толкова малко време живях с мисълта за парите. Докато още имах, все се „отлагах“… а те май не чакат.