Почти никой мъж не е тръгвал да си търси грозна жена… но доста се събуждат с такава!

Почти полунощ е…
Луната ярко грее, пияните си мерят звездите, влюбените се целуват, а тия на диета — с фенерче в едната ръка и лъжичка в другата — тихичко се промъкват към хладилника…
и като стигнат до него — всички сме на една и съща мисъл: „Само да погледнем.“

Почувстваха първите „пеперуди“ в стомаха си… не бързайте да се вълнувате — първо ги огледайте!
Защото понякога това не са пеперуди, а… просто дрехи от химическото — по погрешка в стомаха.

Прави впечатление, че по света като че ли цените на бензина падат, а в България — винаги растат… Сигурно тук не вадят от земята, а го наливат направо от магазина?!

Прави ми се нещо палаво… Ще паля свещички на блока — да видят съседите колко е „романтична“ нощта…

Правилата са за посредствените. Гениите живеем по инстинкт — и после се чудим защо всичко е объркано… но творчески.

Правилната дължина на полата е поне 2 см. след целулита ви, дами! Иначе не е пола — а публична покана за обратна връзка от цялата квартална аудитория.

Правилно дресираната съвест не гризе притежателя си — само тихичко му свири, докато не си плати навреме.

Правилно казват, че историята се повтаря. Само че аз не я повтарям — пак ми се случва: вдигам телефона, звъня на „доставчици“, а те ми казват същото, което миналия път — „Съжаляваме, няма наличност… от пари“.

Правило на грипa №1:
Ако ще кoughаш, не се прави на герой — първо си изпий чая, после кашляй!

Правило номер едно: не позволявай на никой да ти пише правила по номер—ако са толкова „важни“, поне да ги познаеш по тебеширения отпечатък на гърба ти.

Правилото на културистите:

Правителството отдавна усвои колко е лесно да прибира парите от бедните. Вярно, че бедните нямат много… затова пък са най-удобни за преброяване.

Правиш 10 лицеви опори, тичаш до огледалото и виждаш, че огледалото е мътно… абе, както си се хванал, така и те отказва—не виждаш “напредъка”, само виждаш, че си се потил напразно!

Празните джобове никога не са спрели никого да търси работа.
Само празната глава и празното сърце могат да спрат… и после да се чудят защо няма късмет!

Празниците идват, усмивките блестят, масата гъмжи… после се прибират кутии, салфетки и празнични надежди — килограмите обаче остават да си гледат телевизора.

Празниците минаха—и вместо конфети пред аптеките се проточиха опашки от момичета за тестове. Сякаш всеки бърза да разбере дали празникът е минал… или се е “закрепил” някъде.

Празниците са чудесен повод да се видиш с роднините — не за друго, а да си припомните, че пак е по-добре да живеете поотделно.

Практиката сочи, че на всеки мъж поне веднъж в живота му се случва да си изгуби ума по жена — и това е напълно нормално. Освен ако не се окаже, че няма какво да се изгуби… защото вече отдавна е свършило. Изводът е, че безпаметно се влюбват само мъжете с гаранция за “връщане на ума” — тоест умните.

Превземай всичко, що ти пречи — обичай страстно, гори смело и не се предавай! Бъди човек, не „човече“ — и когато душата ти пламне, да не угасва тихо и без бой.
Защото накрая, ако нищо друго не остане, пак остава следата: любовта. Всичко минава — тениската се скъсва, кафето изстива, мечтите се разпиляват… но любовта винаги оставя поне една табелка: „Тук беше сериозният случай!“