Помогнете да намерим мъж за една приятелка — да го има! Тя си ходи навсякъде, прави каквото си иска, не ѝ пука за правила, звъни само когато ѝ е кеф и все е доволна. Та… търсим някой, който да я обича такава — и да не иска да ѝ казва къде да ходи.

Помолих жената да ми даде вестник, а тя вика: “Ползвай интернет!” Взех телефона, седнах удобно… и тя вика: “А сега – да! – и да изтриеш вируса от него!”

Помощ, хора! Приятелката ми изтри 16 GB флашка с песните на В. Маринов… и оттогава не спира да се “надява” да свърши “скоро”… ама не знам на какво.

Поне да знаеха — майната им на диетите! На слаба жена всеки викa: „Айде, стига“, ама никой не вика „машала“!

Понеделник :(
Вторник :-/
Сряда :|
Четвъртък :)
Петък :D
Събота ^.^
Неделя… -.-’ (и пак понеделник идва)

Понеже Северно море станало по-чисто, викингите се върнаха — този път не да грабят, а да си търсят риба, дето вече не мирише на минало хилядолетие.

Понеже ме мързеше да отида да си купя нови обувки, просто си надебелих краката!

Понеже не знам чужди езици, в Египет българският турист… търпя докато дойда до пирамидите — там поне надписите са на камък, та да ги разбера.

Понеже няма никаква друга работа, пак си призна: липсва му алтернатива… и затова отново се върна при жена си.

Понеже нямах пари за фойерверки, вечерта на Нова година хвърлях буркани през терасата… Същият шум, същата радост — само дето на сутринта съседите аплодираха, а аз събирах стъклата!

Понеже парите не стигат за моето желание, реших да го “инвестира” в мечта. Така поне расте — само че на лихва… в главата ми.

Понякога Господ ти праща някоя от бившите, само да види дали си се поправил или пак пак ще си същия тъпанар—само че вече с по-добър прах в шкафа.

Понякога в главата ми идват такива мисли, че ако не ги изкажа с псувни, направо не се побират в устата!

Понякога в понеделник сутрин надписът на кутията цигари „smoking kills“ ми изглежда като „kill something“. И си мисля: добре де, поне да започнем с мен, че иначе не става от леглото.

Понякога в понеделник сутрин, като видя надписа върху кутията „smoking kills“, ми се струва, че пише „убивай нещо“. И понеже съм на работа, избирам… графика.

Понякога виждам хората, към които някога съм изпитвал симпатия, и изведнъж започвам да се чудя дали наистина съм бил в ред тогава… или просто някой ми е пуснал бета версия на разума.

Понякога децата правят такива ужасяващи звуци, че човек направо се свива! Например — казват: „Тате… купи ми…“
И не спират, докато не чуят: „Не мога.“
Тогава сменят режима на още по-страшно: „Добре… тогава утре…“

Понякога е добре да обърнеш каруцата — иначе няма как да разбереш колко е натоварена с пълни идиоти… Докато се търкалят, най-накрая ти става ясно кои си „пристигнали“ вътре.

Понякога е невероятно приятно да си поприказваш с непознат човек. Той още не знае, че си дебил, и ти се смее сякаш разбира шегата.

Понякога е по-приятно да даваш, отколкото да вземаш — примерно акъл.
Само дето като го дадеш веднъж, човекът всеки ден идва и пита: „Абе, може ли още малко… че последния не беше ли от вчера?“