Подариха ми GPS за възрастни. Не само ми каза как да стигна до дадено място, а и ми напомни защо съм тръгнал — „да не забравиш да си вземеш лекарствата по пътя“.

Подариха ми чаша за отделяне на белтъци от жълтъците… и като я видях, желанието ми да си правя майонеза изчезна още същия ден!

Подаръци може и да няма, но традицията повелява… „САМ СЪС ЗАКЪСНЕНИЯТА!“

Подаръците биват два вида — такива, които не ти харесват, и такива, които ти обещават… че ще ги получиш някой ден.

Подарявам безвъзмездно… баклави, баници, пити, сарми (ай де, не бе — все пак взимам само по една хапка)…

Поддържайте добри отношения със съседите — ако някой ден ви сполети нещо, точно те ще седнат пред камерите и ще разкажат какъв човек сте бил… само че ще добавят и едно „ама не беше толкова като преди“.

Поезията е игра на чувства, в която разсъдъкът внася ред, красноречието поема счетоводството, а разсъдъкът накрая се намесва:
„Това стихотворение е хубаво… но кой му е дал смисъл?“

Поетът не доказва истината — той я „показва“… и после се кара на читателя, че не е разчел правилно метафората.

Пожелавам на всички да намерят пари в есенните си дрехи — ама не в джобовете… а в джобовете на работодателя!

Пожелавам на всички дами това, което си хапват тази вечер и по празниците, да им се налепи не на килограмите… а на отношенията—да не мърда, а да си стои стабилно до следващия празник!

Пожелавам на всички жени, които си купуват цветя за себе си, да не ги срещат истинските си любовници—а истинската им любов да им донесе цветята и да не пита: „Да ти дам ли, или да си тръгвам?“

Поздрав към Беър Грилс!!!
„ЧЕСТИТ празник в този слънчев ден,
един БЪЛГАРСКИ КОТАРАК,
събрана да ти подари…
една кутия „ловец“ за спешни случаи!
От мен!“

Позитивните новини по телевизията:
1. Петък е.
2. Брат и Анджелина се развеждат — най-после и някой да го прави по сметката на графика!

Познавам човек, който познава човек, който познава съседа му и знае точно защо приятелката му му е вдигнала скандал—защото той бил казал на “приятел” какво му е писал на “ЛС”.

Показали на китайците как се прави лодка от вестник. На другия ден дошли готови — не само с лодки, ами и с ремарке, че да си я влеят в „морето“ на двора.

Показаха на китайците как се сгъва вестник на шапка, а те рекоха: „Абе, защо да спираме до глава?“ и започнаха да сгъват вестници и на сандали… после и на ботуши.

Поканиха ме на кафе в 18:05, та се чудим кво ще си облечем. И аз викам: „Айде, най-лесно—маската!“ Да не ми стане кафе… ами карантина!

Покрай Великденското миене на прозорци реших да си чистя стъклата с коркова гъба — ама не от мръсотия, а защото безплатните вестници се разграбваха за минути и не ми оставаше да ги чета… само да ги ползвам за избърсване.

Покрай многото празни приказки за гей-парада все някак си остава незададен един много важен въпрос. Защо никой важен политик не присъства на него?
Защото всички важни хора са заети да се „запознаят“ с програмата… като я четат отзад: „забранява се аплодисментите преди изборите“.

Покрай тия жеги ни наложиха да сменим графика—от месечно на седмично къпане… ама то вече и седмично не стига, направо си живеем в спринтове.