Полезен съвет:
Как да заработите пари? Вземете 1 лева, скрийте го под клавиатурата! После седнете удобно пред компютъра и се настройте — работата започва, когато решите да си проверите „какво сте спечелили“.
Най-бързо става, като се изправите и се наведете да го вземете… защото лева „сам“ не се вдига, нали?
Извод: За да изкарате пари, ще трябва да помръднете задника си от стола! Само да не забравите — и той е част от бюджета.

Полезното се отличава от приятното само по това, че първото има шанс да те вбеси, докато второто поне те разсмива.

Ползата от чесъна е голяма — държи грип далеч, вампирите на километри и най-вече досадните комари: просто ги кара да си сменят “афтършейв”-а.

Политиката е мръсна работа — или се хващаш да чистиш, или някой друг ти плаща да не гледаш.

Политиката не е точна наука — по-скоро е приложно изкуство: вместо формули използваш лозунги, вместо експерименти — обещания, а резултатът го гледаш едва на изборите.

Политкоректната форма на прозвището „стар пръдльо“ — „винтажен газогенератор“.

Половин София е като KISS, другата половина — като Хелоуин от Alice Cooper, а останалите просто си хапват печена тиква с мед и орехи… и после се чудят защо им е “груув” на вечеря!

Половин ден се пазиш от прахоляка, да не ти влезе в очите. Половин ден се пазиш от дъжда, да не те намокри… и накрая, цял ден си чистиш чадъра, без да си излезнал.

Половин час обикалях Джъмбо и не намерих изхода. Накрая запалих една цигара — и си казах: дано поне това ме изведе… ама в другия свят!

Половината живот мина в чудене какво да кажа…
другата половина — в чудене защо го казах така.

Половината от нашите грешки идват от това, че си мислим, когато трябва да чувстваме, и чувстваме, когато трябва да мислим. В резултат: едната половина вика “Разум!”, а другата — “Да, ама какво ще стане, ако…”.

Положението масово е:

И не стига, че закъснява — ами после се оказва, че той е закъснял за… срещата със „сюрприза“!

Помисли два пъти, преди да поканиш жена у вас… Възможно е тя да се опита да те откъсне от компютъра с всякакви извинения — дори с празни приказки, които звучат като работа… а после изведнъж се оказва, че “само за малко” тя оправя целия ви живот.

Помни златното правило: не спори с човека, който държи ключовете — в него е златото, та той и правилата си ги пише.

Помни общите принципи и няма да имаш нужда от съвети — защото като ти се наложи, никой няма да ги помни.

Помните ли как като нямаше Фейсбук, никой не те питаше „Къде си?“ и „Какво правиш?“. Е, не че не питат—просто вече не им пука къде си… пука им само кой го е видял.

Помните ли как, когато звъни телефонът и ставаш на момента, хващаш се за нервите и отиваш да го вдигнеш, без да знаеш кой е… и накрая се оказва, че не се е обаждал човекът, а приложенията за “разреши известията”?

Помните ли? Едно време като деца си мислехме, че хората 30+ са направо вкаменени — ходят, дишат и говорят само за “едно време”!
А сега ние станахме 30… и изведнъж съвсем същото — само че вместо “едно време” вече казваме “преди…” и нещо за цените!

Помня това прекрасно чувство, когато бях на 18 — всички около мен бяха тъпаци… а аз, разбира се, бях единственият човек с план! Само дето планът се оказа „утре да стане по-добре“.

Помня, когато баща ми ми обясняваше за природата. „Това, сине, са птички — слушай ги как пеят… а там — пчелички. Не се доближавай, защото като ти дойдат на ума, ще те жилнат за всяка свършена работа!“