Пет правила за живота:
1. Парите не купуват щастие, но поне ти дават по-удобен стол за “размисъл” — най-добре в апартамент, а не на бордюра.
2. Прости на врага си, но не му сваляй номера — все пак идва момент, когато пак ще ти се наложи да го търсиш.
3. Ако помогнеш на някой в беда, не се притеснявай — той няма да забрави… просто ще те запомни, след като бедата се върне.
4. Много хора са “живи по чудо” — не че се пазят, а че още не са измислили как да е законно да изчезват.
5. Алкохолът не решава проблемите ти, но поне ги прави достатъчно далеч, за да си сигурен, че и млякото няма да помогне.

Петгодишен син на олигарх:

Петгодишно дете обича да гледа реклами по телевизията. Днес заяви:

Пети закон на механиката:
Когато удариш с чук, болтът се държи като премиер пред камера — стига да не го питаш за извивките.

Петима са винаги мъртъвци, макар да ходят наоколо — бедният, болният, глупавият, онзи, дето живее в чужбина, и слугата… че като ги погледнеш, все едно няма кого да пуснеш в гробищата, поне да си свършат работата както трябва!

Петък 13-ти задължително трябва да е супер ден — особено ако от следващия ден почва отпуската ви! Тогава вселената казва: „Дръж се, че да не се развали кефът…“

Петък е. Да ви върви по мед и масло, да ви стигат парите до другата седмица и да не попадате на идиоти — поне до понеделник!

Петя:

Печатна грешка:

Пешеходец, пресичащ еднопосочна улица, се оглежда като за световно: ляво, дясно, па пак ляво—не защото е фаталист, а защото е перничанин.
И като няма кола в „правилната“ посока, пак си вика: „Ей ся ще дойде… да не ме изненада!“

Пешо заведе баба си на гости — още на входа се чу, че е “надебелял”, та тя почна да се кълне, че не е нормално да влиза по-тежко, отколкото излиза!

Пешо получи съобщение по пейджъра:

Пиенето било “бавна смърт”… Че кой пък бърза! Аз си го пия — на порции!

Пиенето е навик, навикът е беда, бедата е билет, билетът е край,
а краят — това е отмаряне!
Извод: пийте за здраве!

Пиенето убивало! То пък работата — възкресявала! Е, кой да устиска докато се случи чудото?

Пийнах газирана лимонада!
Напомпах надуваема възглавница!
Изпуших електронна мижитурка!
Време е да се регистрирам в сайта на „кибер“ държавата!

Пикочният мехур е като сърцето — уж те слуша, ама като му стане време, няма преговори.

Писане на тема за музика е като танцуване на тема архитектура — всички разбират, че „има форма“, ама никой не знае къде е мелодията.

Писмеността са я измислили мъжете, защото нито една уважаваща себе си жена… няма да си губи времето да пише първа — тя само праща „Виждаш ли…“ и оставя другия да се оправя.

Писна ми да се събуждам и да не съм на плажа… Реших: вече не спя. Слагам си будилника за уикенда и оттогава си лежа в леглото като истински пясък—само че без слънце и с данъци.