Пак се убедих в поговорката: „Ако човек много силно иска нещо, то непременно се случва.“ Вчера много исках да дотичам до тоалетната… и да, случи се — само дето вместо до тоалетната дотичах до аптеката за минерална вода.

Пак-пак-пак—вика продавачът! Земиш една, две… и готово—само да не ти свършат куражът!

Парадокс е, когато щастието се тръшка на вратата, вдига алармата и пуска музика… а ти само мрънкаш: „Това пък какъв шум е, бе!“

Парадокс на живота:

Парадокс:
Съвременният мъж си прави прическа с изкуствен обем, слага си татуировки с временен ефект, коригира си фигурата с добавки и ленти, изглажда си бръчките със скъпи кремове и дори си “обновява” визията с филтри…
И после се чуди защо в днешно време било трудно да се намери истинска жена.

Парадокс: Щом ти трябват пари — джобовете са празни. А когато вече не ти трябват — пак си стоят празни.

Парадокса на новото време: С философия в главата и торбичка от Билата в ръката, пазаруваш в Кауфланд… и пак се чувстваш “еко”, щото си отказал найлона!

Парадоксът на будката за телефон:

Парадоксът на семейния живот: ако цял ден няма караници, вкъщи веднага се намира някой да каже: „Ей, това е нередно — сигурно има нещо скрито!“ И почват да търсят повод, та да им стане редът.

Пари на стотинки и гаджета от профилни снимки не ви трябват! По-добре едно истинско „здравей“ — отколкото двадесет „харесвам“.

Пари. Веднага. Твърде много. Без договор, без разправии. Аз ги взимам… после само се оправдавам, че са „временно мои“ до момента, в който някой поиска обратна разписка.

Парите не ме вълнуват. Те ме приспиват — като сложиш касата до леглото, и всичко си идва на мястото.

Парите не ме вълнуват… Успокояват ме — като ми кажат, че няма да стигнат.

Парите не миришат… Нищо общо! Миришат само малките пари. Големите? Те направо прелитат в носа ти и го приспиват с „аромат“ на печалба.

Парите не могат да купят щастието… но пък ми плащат тока, а без ток няма как да ми “зареди” настроението от интернет!

Парите не носят щастие. Сега имам 100 милиона, а щастлив съм точно колкото и когато имах 98 милиона.

Парите не са добро нещо. Щастието не е в парите. Който духом е богат, той е истински богат… С какво още да се успокоявам, докато не ми преведат заплатата?

Парите ни са като децата! Колкото и да пораснат, пак ни се струват малки—все им намираме още нещо за купуване.

Парите са до време, а приятелите — още по-нетрайни: остават само докато имаш… достатъчно за заем.

Парите са развалили толкова много хора, че направо се чудя защо още не са ги сложили под карантина.