Отмъщението трябва да е като закъснение на влак от БДЖ — тежко, мръсно и всеки път пристига с такова „скоро“, че докато дойде, вече и причината е забравена!

Отнасяй се към програмата си така, както към собствената си съпруга — следи я под лупа, подозирай я за най-малкото „ново“ в кода и й давай само по един билет за отпуск… защото ако се отпусне и тя, почва да крашва!

Отначало всичко започвало с дарове за боговете — “за да не ни пипат!”.
Сега се нарича Данък Добавена Стойност — пак е същото, само че богът вече е в касовия апарат.

Отначало към момичетата се обръщаме с „агънце“, „пиленце“…
После животните порастват, а ние започваме да ги пазим с бронирана врата.

Отнеха лиценза на Ицо Хазарта! Това реши комисията по хазарта — оказало се, че вече не му се играе, а му се контролира!

Отново се събудих небогат — не отслабнал, и не съм на брега на южно море. Явно съдбата ми е решила да ме държи по дълг... ама поне да си почина, докато дългът расте. Ще отида да поспя още…

Относителност:

Отношението ми към багера е като към бившия ми майстор: веднъж в годината го питам дали най-сетне е свършил със „същия проект“... и винаги ми казва: „Тази година, обещавам!“

Отсега нататък ще се казва ФЕЙСБЪГ!
Всеки, който ми прати “Абе виж ли”, първо ще трябва да ми покаже как се изтрива.

Отслабвам с три диети. На първата ядaм само салати. На втората — само като си кажа „не“… а на третата — нищо, защото вече съм се отказал от диетите!

Оффф, и днес няма да ида на Малдивите, значи… Успах са… и накрая пакетът с „вила на плажа“ отиде при котката.

Оффф, като си свикнала с големия екран, и малката табличка ти се вижда като играчка… егати и телефоните — все едно гледаш живота през сламка!

Ох, не знам още какво точно искам… ама като го кажа на глас, не знам защо усещам, че или аз ще го платя, или някой друг ще го направи вместо мен — и пак ще стане на моя глава!

Охраната в мола вече не брои клиентите — тя ги поздравява по навик: „Здравей, Иване… пак ли си дошъл само да погледнеш цените?“

Очаквайте скоро по bTV новия сезон на „Седем часа разлика“, познат още като „Два часа чакане“ — защото първо чакате да свърши рекламата, после чакате да започне предаването.

Очаквам покани за Нова година! Ям малко, пия квот има… после се правя на заспал… и ставам сутринта с когото ме събудят.

Очаквам с нетърпение, когато Генералът ще каже:

И аз викам: „Слушам, Генерале!“ — само да довърша последната реплика… че и тя е по устав!

Очакват 10–15 см. сняг, или както биха го казали мъжете: „Няма как да е само 15… ще стигне поне 21… че и да видим дали колата ще преживее.“

Очи като звезди… коса като коприна… уши като джапанки… и като се обърнеш да ги гледаш — от тях и звукът „слънце“ изчезва!

Още 2-3 месеца без фитнес и ще съм толкова „готов“ за политиката, че направо ще ми предложат да стана министър-председател.