От малките радости в живота човек може да си сглоби едно съвсем прилично щастие… само дето като му свършат батериите, “щастието” почва да мига и да звъни за помощ.

От мама знам, че ако стане нещо—една хубава целувка и всичко се нарежда. Пък този катаджия като ме спря… вместо да се оправи пътят, той настоя да ми „наредят“ документите!

От мен излезе добър човек. Пуснаха го да си ходи — взе обувките, благодарностите и още същия ден не се върна.

От много неща се интересувах, за още повече неща четох, а и се захванах да ги правя… ама накрая всичко просто го оставих “за после”. Така че смело мога да се нарека — професионално отлагане, с хобита!

От неоновия Дядо Коледа от градската украса получих трифазен подарък — събирах си очите с изключени лампи… и накрая се оказа, че “Весела Коледа” означава “Честито, вече не ти работи хладилникът”!

От новините:
По последни данни състоянието на някой си бай Стефан не се е изменило.
Остава си закъсал.
Днес най-после бай Стефан е говорил със своя “лекар” – ковача.
Разговор в махалата:

По последни данни състоянието на бай Стефан не се е изменило.
Остава си най-богатия човек в селото — само дето вече е на покой… и пак “на кредит”.

От няколко седмици спя с плюшен крокодил — истинският ме напусна, но поне този хапе само на сънища.

От ожесточената борба за последното парче сме останали само кожа, кости и една горчива истина: вече не помним кой го взе последен.

От петгодишна съм хакерка. Започна с това, че „инсталирах“ нова система в къщи — хакнах таблото на баба ми, за да превърне баничките в режим „без свършване“. Май и тя имаше администраторски права, защото ме блокираха да не мърдам от дивана три дни.

От последното преброяване стана ясно: при нас няма „свободни места“ — има само свободни жени… и за всеки мъж се намира по една — и нещо отгоре.
Тоест: на всяка жена ѝ се пада по мъж, ама без гаранция, че ще е „с нещо“…

От притеснение преди сватбата толкова звънях на звънеца на църквата, че отецът реши, че е започнала нова служба… а аз просто търсех къде се намира номерът за „сватбената парола“.

От прокуратурата са установили, че поръчител на убийството на Бареков е неговата учителка по английски… явно тя не го е “teach-ed”, а го е “end-ed”.

От сега знам какво ще получа за Коледа — не подарък, а традиция. Като всяка година: двайсетина снимки “преди” и същото количество “след”, ама на кантара.

От сутринта си разнасям стикер „Обичам те“ на челото… Всички си мислят, че имам специален човек. Само да не го махна преди 14 февруари, че подаръкът ми за 2 лева ще си отиде за боклука, а не за романтика!

От тая поледица мечтата ми да стъпвам само по “меко” накара животът да ми се подиграва. Станах рано, да излизам елегантно… и ей така — първо две жени ми направиха място, че да не падна, после аз им направих място… и тримата полегнахме заедно на тротоара.

От тетрадка по история:

От тия дето живеят в облаците, слънце не можем да видим… но поне интернетът им винаги е “наскоро” включен!

От толкова празници се обърках… Коя беше последната дата, на която трябваше да си изперя дрехите?

От точните науки разбирам само деление и изваждане на банкноти. Делиш — за да свършиш, а изваждаш — за да останеш без тях.

От туристически наблюдения: