Някои мъже са добре сложени—други са добре, че са сложени на тъмно, за да не се вижда колко са зле.

Някои мъже са като дъвка — колкото повече жените ги мразят и ги обясняват “да не се закачат”, толкова повече се залепват за тях.

Някои рецепти в интернет трябва да започват с: „Вземете отпуска и половин заплата…“ — защото още в началото пише: „готви, докато си напълно сигурен, че никой няма да те пита за резултата“.

Някои рецепти в интернет трябва да започват така: Вземете отпуск и 3/4 заплата, разбъркайте ги, докато ви се налее вдъхновение… и чак тогава добавете продуктите — за да не стане случайно „нищо общо с рецептата“.

Някои са готови да облизват задници, само и само животът да им се „слади“… и после се чудят защо вместо вкус на щастие получават направо миризма на пране.

Някои хора в затвора не лежат толкова дълго, колкото вие сте „онлайн“ в коментарите.

Някои хора говорят от опит, други – от свидетелство за управление…

Някои хора и камъка на мъдростта да намерят, пак ще си го натиснат върху зелето в бидона — да “отлежи” и да станe по-умно.

Някои хора ми “висят” във “Фенове, които може би познавате”, от толкова отдавна, че започвам да се чудя дали не сме в една и съща група… но аз съм напуснал, а те — още си ме търсят.

Някои хора оставят следа след себе си само когато клекнат — като че ли иначе нямат място в света.

Някои хора постигат целите си в живота по двата най-сигурни начина — или заемат твърда позиция, или пък направо “става им работа”, защото са в съвсем друга поза.

Някои хора разправят за мен, че съм страшилище. Но това не е така — аз съм съвсем добронамерен човек. Даже си имам сърце на мил, чувствителен юноша, ама го пазя в буркан с оцет на бюрото. Само да видят нещо неприятно… и веднага мирише на “време е да се коригираш”.

Някои хора са като прогнозата за времето — все ти обещават, че “утре ще се оправи”, ама накрая пак си стоиш с чадъра.

Някои хора са толкова бавни, че се чудя по колко им плащат, за да мислят.

Някои хора са толкова бедни, че нямат нищо друго освен дългове. Поне тях поне ги имат навсякъде — в джоба, в главата и на вратата.

Някои хора се издигат над другите, защото са въздух под налягане… и като изпуснат малко — веднага се връщат на земята.

Някои хора си купуваха списание „Форбс“ само за да видят милионерите — не да научат бизнес тайни, а да им избодат очите на снимките.

Някои хора стават доктори и адвокати, а аз от половин час се опитвам да отворя един шамфъстък… и още не съм завършил делото.

Някои хора твърдят, че гарваните водят пътешествениците — ама не по пътя, а директно до най-близката кръчма. Други пък викат: “Самотен гарван ли видиш? Късмет!” А пък ято гарвани — това е сигурно бедствие. Само че ако гарван седне точно преди битка и почне да грачи като коментатор… тогава вече всички са сигурни: “Е, да, ще бие нашият!”

Някои чакат заплата, а аз… пазаря.