Носталгията вече не е това, което беше…
Преди си мислех: „Ех, едно време беше по-хубаво!“
Сега си мисля: „Ех, едно време беше по-сигурно… преди да ми сменят паролата и пак да забравя всичко.“

Нощ. Всичко живо заспива. А спазващите диета… се подреждат на опашка пред хладилника — все едно утре има нова промоция.

Нощем за разговорите темите са два пъти повече. Освен „zdr ko pr“, почва и „6to ne spi6“ — все едно съседът ми прави инфо-кампания, че будувам заради поезията.

Нравственост — това е състояние на организма, което издържа до определена концентрация на алкохол в кръвта. После вече си „морален“, ама само по сметка.

Нужен ми е още един ден — между събота и неделя.
Защото в неделя вече съм толкова уморен, че и понеделник ми се струва като празник.

Нютон лъже. Любовта ни я пускат по-бързо — ама само когато жените казват „само да си проверя“ и изчезват към магазина.

Някога нямаше нужда от психолози — мама с един шут зад врата ни „изчистваше кармата“. Възстановяваше аурата, пречистваше лошата енергия и накрая обясняваше: „Айде, оправяй се… че нямаме време за медитации!“

Някога проспивали ли сте своя етаж в блока?
Мисля, че да… Днес аз надминах рекорда! Проспах си цялото стълбище — и чак като си стигнах до мазето, се сетих, че асансьорът май не спира на „безкрайността“!

Някога, преди мнооого, много лета… Преди още да измислят силикона, ботокса, лифтинга, солариума, фитнеса и пластичните операции… сал едната скромност минаваше за “естествена красота”.
И понеже беше естествена, всички я гледаха с уважение — докато не се появи първата дама, дето каза: “Аз нищо не съм правила… просто така си съм по рождение… и малко ми помогна докторът.”
Тогава скромността се скри… защото разбра, че вече никой не я иска без “поддръжка”.

Някои броят всичко на пръсти, други го минават през пръсти, трети изобщо не си мръдват пръста… ама пак винаги са “най-готови” да те посочат с пръст или направо да ти пуснат средния, та да го оставиш в устата.

Някои гости ги посрещам с усмивка, а ги изпращам с дим от метлата — направо личи, че съм им благодарен!

Някои жени не закъсняват за среща — просто идват на момента, когато разбираш, че срещата е била отменена.

Някои жени не трябва да ядат яйца, защото после мъжете казват: „Виж, тя иска да ни върже — яйца да пече, то за да ни държи в кухнята!“

Някои жени няма как да ги укротиш — не и с “вкъщи спокойно, миличка”. Те имат нужда да препускат на воля… докато срещнат някой, достатъчно луд, че и той да препуска заедно с тях!

Някои жени са толкова придирчиви, че ако личният им доктор не беше ветеринар, направо нямаше да им намери място дори за опашката.

Някои забавни съкращения:
МВР – Муфтим Ви Редовно, ама къде точно — никой не знае.
ГЕРБ – Големци се Еб*ват с Република България, докато ние броим търпение на на парче.
БДЖ – Боже, Докарай ме Жив, че този влак вече закъснява и за обещанията си.
ПИРЕОС – Приказните Истории Редовно Отмъкват Спестяванията… и оставят само “само след малко”.
НБУ – На Бъзик Успях — дипломата е реална, но смисълът е въпрос.
ЧЕЗ – Често Електрозахранването Замира… като надеждата ти в 19:59.
ЕОН – Електричество Отново Няма… и пак се води планова “изненада”.
КАТ – Кинти, Ако не Талон — даже да не си виновен, сметката е обща.
УНСС - Утре Носете Съответната Сума — днес само ти обясняват защо “утре” е по-удобно.

Някои казват, че ваканцията на учениците трябва да е като ваканцията на депутатите… Е, стига де — всички искаме по-дълга ваканция, ама чак пък да не се учи нищо и да се отчита само “работа от вкъщи”…

Някои казват, че не могат да живеят без любов.
Аз пък имам чувството, че тия хора нищо не са чували за кислорода!

Някои лоши хора щяха да са по-малко опасни, ако в тях имаше поне малко по-добра страна… но явно природата е решила да не си губи времето и да ги направи направо без „резервни части“.
Франсоа дьо Ларошфуко

Някои момичета пишат статус: „Трудно ме закачаш, лесно ме сваляш.“ От този статус не става ясно дали си играят с гаджетата… или с чорапите.