Няма дебели жени — просто някои са “гравитационно актуализирани”… и затова земята по-трудно ги пуска да минат през вратите.

Няма дебели мъже. Има само мъже в процес на надграждане.

Няма добри и лоши хора. Има родни и непознати. На роднините им прощаваме дори обидите, че и после пак им вярваме. А на чуждите… не им прощаваме дори добрината — нали утре може да ни поискат услуга.

Няма жени с криви крака — има жени с вграден ъпдейт: “ергономична корекция”. Проблемът е, че ние още сме на версия “по по-старому”… и затова ни се струват криви.

Няма значение дали си мъж или жена — щом свалиш сутиена, на мозъка му най-сетне му казват: „Работата за днес е приключила!“

Няма как да си ШИРОКО СКРОЕН, ако си ЗЛЕ УШИТ…!
Единственото, което ти “стои широко”, е оправданието.

Няма как да удариш дъното, ако си шамандура — ти не плуваш по дъното, просто чакаш някой друг да си преосмисли дълбочината.

Няма лесни жени. Има жени, които само изглеждат съвсем достъпни — защото като нещо се случи, вместо да си тръгнат, те първо ще те попитат: „Добре ли си?“, а после чак ще си мислиш за бягство.

Няма ли най-после да се случи чудо в мен да се влюби някоя красива жена? Все попадам на такива — добри са, с голямо сърце… и после ми го връщат обратно, когато разберат, че аз съм „билката“ в билета, а не „бил…“ на романа!

Няма лошо, че някои хора имат аквариуми, вместо глави… Лошото е, че като сложиш вода— и вместо рибки в тях плуват само глупости… а всички са наопаки, защото са умрели от скука!

Няма мъж, който да не обещава всичко на жената… дори и да не може да изпълни обещанието. Ето защо, като му каже: „Надуи гумата!“, той: „Ти си моето налягане!“

Няма нищо за еднократна употреба, а българинът да не го направи поне двукратен—първо го ползва, после го „възстановява“ и го ползва пак.

Няма нищо лошо понякога да се прави нещо добро… проблемът е, че като го направиш веднъж, всички започват да ти искат “и втори път”.

Няма нищо невъзможно — просто трябва да си оглупял толкова, че всичко да ти се струва “нормално”. Например да си мислиш, че можеш да поправиш климатика, без отвертка… и после да се чудиш защо духа чак в хола.

Няма нищо по-лошо от това да ми писне от теб… да, ама точно тогава си ме “изтриваш” от главата и ми става още по-тъжно! Няма нищо по-хубаво от спомените, които ме карат да се смеся с надежда! Няма нищо по-истинско от чувството, че без теб животът става един и същи сериал… само че без теб никой не го гледа!

Няма нищо по-хубаво от усещането, че си „в изпълнение на съпружеския дълг“… дори ако по погрешка си го изпълнил към грешния човек и после пак се чудиш кой точно е бил „длъжникът“.

Няма нищо толкова евтино, което да ни се струва толкова скъпо, както последните три къса от… рулото тоалетна хартия. Едва ги скъсаме — и вече се чудим дали да не си купим още, преди да сме свършили.

Няма нужда да се въвеждат третите полове. Ако може да мълчи над 15 минути — мъж е. Ако не издържи — жена е.

Няма продукт за еднократна употреба, който българинът да не превърне в “многоразов” — обикновено с надпис “само за гости” и една щипка фантазия.

Няма романтика тази година — пролетта ще настъпи, да, ама така незабележимо, че най-романтичните хора ще разберат чак като видят, че чорапите вече не стават.