Любовта е като дребната шарка — всички се наканват да я минат. И като дребната шарка: първия път боли, втория път вече не става, а третия… само слухове има. /„Празни мисли на един празен човек“/

Любовта е като дълга, сладка дрямка…
а бракът — едно ужасно силно събуждане, което звъни и звъни, докато се предадеш.

Любовта е като локва. Само тия, дето не гледат къде стъпват, се давят в нея. Мен ме тикаха — заклевам се! От къде накъдe, все локвите ми се намират…

Любовта е като покер по тъмно — всички си премълчават картите. Мъжете го правят, за да спечелят ръката. Жените — за да вземат пота, без никой да разбере как.

Любовта е като пътуване — тръгваш с надежда, а накрая пак стигаш до проблеми. За да стигнеш до щастието, трябва да минеш през Благоевград… и малко да те боли от “пътните” чувства.

Любовта е като слънчеви очила — уж помага, ама всъщност всичко ти изглежда размазано. А бракът е като очен лекар: веднъж като ти постави правилната „диоптрия“, виждаш ясно… и страшно.

Любовта е като ученето! Всички ти говорят “Браво, бе, справяш се!”, но никой не пита колко пъти си си преглеждал материала нощем, докато не ти светне.

Любовта е най-добрата терапия! Само че терапията се намира по-трудно…
а лъжата — в аптеката.

Любовта е онова, което свързва мъжа и жената… след като свършат да се облекат.
Първо се борят кой да вземе чорапите, после кой да пусне лампата.

Любовта е прекрасно чувство — с нея хората доброволно влизат в затвори заради „няколко минути“, а после с трепет чакат да ги пуснат… влюбени.

Любовта е само думата за оправдание на всички „грешки“. А съдба — думата, с която тихичко си казваш: „Няма смисъл да се променям… аз така съм си го написал.“

Любовта е хитра математика: секунда разсеяност — 1+1 става 5, и после пак си търсиш „решението“ из стаята.

Любовта е чувство, което изпитваш, когато най-накрая усетиш, че усещаш нещо, което никога преди не си усещал — и тогава вече се чувстваш напълно объркан… но щастливо.

Любовта на мъжа минава през стомаха, любовта на жената минава през графика за плащане — ако има закъснение, няма романтика!

Любовта надвива всичко — но само ако имате пари и здрави зъби… щото бедността хапе, а зъбоболът направо те кара да се откажеш от любовта!

Любовта не е в това да се мерите с погледи, а да гледате в една и съща посока — например към хладилника.
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Любовта не е нито спонтанна искра, нито съдбовен надпис от звездите, нито някаква химия с точно определени съставки. Не е и “изтичане и обмен на флуиди”, както твърдят невежите.
Любовта е решение. Сърцето участва, но разумът държи кормилото… а изборът значи свобода.
И затова, когато някой каже: “Аз те обичам, защото не мога иначе”, аз му отвръщам: “Е, тогава не ме обичай—иди си по закона на причините и следствията!”

Любовта не може да се скрие — тя винаги се показва… А щом си тръгне, още по-малко може да се скрие, защото оставя следи навсякъде!

Любовта никога не изчезва — тя просто си сменя SIM картата! И вместо да я намериш, започва да “вдига” на други…

Любовта няма религия, Бог няма нация, аз нямам BMW…
затова си давам любовта на тъста—той поне има „мерцедес“ и винаги е на разположение за помощ.