Любов е, когато някой ти мине през КПП-то — само че не с документите… а с едно „за теб“ и усмивка, все едно строгият пазач е романтик по задължение!

Любов е, когато от две случайни наденички на скара, станете съвършен барбекю-дует!

Любов е, когато си казваш: „Няма проблем, ще си паснем…“ и си затваряш очите за недостатъците му.
Само че опааа… оказва се, че „паснем“ не е за дрехи, а за чиниите в кухнята — защото вече сте семейство!

Любов е, когато той ти изяде шоколада тайно, после целият ден прави, че нищо не е станало… и ти му “прощёаваш” така умело, че цял живот му напомняш с поглед.

Любов е, когато я харесаш не защото те разбира, а защото познава по-добре рецептата за лещата от майка ти!

Любов е… да кажеш „Няма нищо, ще опитаме пак“… и после да дадеш ключа за входа… седми път, защото пак си го забравил в колата!

Любов моя! Ако ме оставиш… остави ме в хладилника! Поне да не ми гният чувствата, а да си стой там студено и свежо…

Любов — това е да кажеш „ммм, вкусно“… след като другият си е нагърмил с чесън и после да те целуне.

Любов, кашлица и домашна ракия — не могат да се скрият: първата е в очите, втората в нощта, третата в дъха!

Любов, кашлица и простотия — не могат да се скрият… защото любовта лъха, кашлицата се чува, а простотията се доказва още на първия въпрос!

Любов, любов — свирен боб, разровиш го — а той още твърд!

Любовникът е такъв любим човек — по възможност да не го храниш, не е нужно и да го переш…
важното е само да не пита къде ти е “заплатата” и защо пак си сама.

Любовният хормон е най-силният халюциноген… Погледнеш и виждаш само една обикновена улична котка — но в главата ти тя е най-красивото същество на света, идеално подредена в “съдбата ти”, с розови филтри и нежно мъркане за музика.

Любовта бяга от тези, които я гонят като призрак по улиците, но на онези, които се правят, че изобщо не им пука, направо им се закача за врата—като шал, който никога не иска да се свали.
Шекспир

Любовта е една каца пълна с мед и бъркотия. Отгоре има само една лъжичка захар. В началото лапаш захарта и всичко ти се струва приказка, а после цял живот ядеш мръсотията отдолу.

Любовта е едно такова вълшебно нещо — чувстваш се все едно летиш, все по-нагоре и по-нагоре, чак ти се струва, че си над света. После идва просветлението… и се оказва, че си в облаците, без нито един мотор — а въздушният ти „план“ е бил само една поетична среща, с парашут, оставен на входа на входящата врата.

Любовта е като банков кредит — на някои им го одобряват веднага, на други им искат още документи и все пак отказват.

Любовта е като да си изцапаш панталона. Всички веднага го забелязват, но истинската топлина усещаш само ти!

Любовта е като домашния сериал: за него е един епизод — кратък, но с много драматични финали. А за жената е цял сезон — с двайсет серии, прекъсвания за пауза и финал, който все пак обещава „Продължение…“

Любовта е като домино:
Първо те бутва — и ти се влюбваш.
После те преобръща — и те разочарова.
Разочарова те — и започваш да се правиш, че не ти пука.
Правиш се — и си сменяш приоритетите.
Сменяш приоритетите — и приятелите ти казват: „Браво, оправи се!“
И точно тогава… отнякъде пак ти звъни… и доминото пада отново.
Пак започваш да се усмихваш… и пак — хайде да те боли на обратно.