Лошо е, когато душата ти е на плажа, а тялото се намира в офиса… на 450 километра разстояние.
И най-лошото — шефът казва: „Отивате на плажа, ама с отчет!“

Лошо е, когато се смеят над мъжа — още по-зле е, когато се смеят под него… защото тогава вече не е шега, а е фундамент.

Лошо момче не е професия… ама лошо момиче е, щото като те гледа така, и без да си учил — веднага почва да ти пише оценки.

Лошото в повечето бракове е, че жената още от люлката си е настроена да „записва децата“, а мъжът — да „не е сигурен дали да си вземе чанта“.

Лошото зрение има своите предимства. Например — кара те да си представяш живота по-кино…
Поне докато не стигнеш до вратата — тогава фантазията свършва и осъзнаваш, че вече си бил точно пред нея.

Лошото настроение се лекува по най-простия начин: намираш си някого, на когото да се правиш на много добър… и после му разваляш деня.

Лошото при остаряването е, че първо си казваш: „Ей, вече всичко съм го видял!“ — и точно в този момент мозъкът ти шепне: „Само да проверя… какво беше това?“

Луд умора няма — като започнеш, само потиш ли се, потиш… и чак после ти става ясно, че това не е тренировка, а наказание!

Луксозните кооперации имат не просто домофони — а домоайфони. Даже входната врата си има “айфон” на лукса: позвънява ти, и ти ти решаваш дали да я включиш.

Лукът е чудесна диета за отслабване. Само вземи 3-4 декара, засади го, гледай го да расте… и като стане време за прибиране, ще свалиш килата от копане и носене.

Луна в космоса, а бай Петко на Земята — 30% здрав ум, 70% смело пускане на “айде да видим дали ще стане”. Тази година почти ги има тия проценти… догодина ще ги умножат по две!

Лъвът не е силен, защото е по-голям — а защото има най-голямо сърце.
Затова в зоологическата градина го гледат като божество: не ръмжи, а обича… и после всички лъвчета си искат снимка, като че ли той е “модерният” екип.

Лъжа може да има навсякъде — сутиенът може да те подведе, ама клинът? Клинът не лъже — просто винаги си личи кой къде е крив!

Лъскавите, шикарни жени са като старинни замъци. Първо те гледат откъде ще дойде финансирането, после искат поддръжка, ремонти и „само най-доброто“. А ти започваш: „Само да оправим едно мазане…“ — и изведнъж мазилката е като нов покрив. После се чудиш защо пак си на студено — нито пламък има, нито искри, само фактура.

Любими, донесох ти толкова болка… къде да я оставя—в шкафа или в хладилника, че да не се развали?

Любител на четенето в тоалетната толкова се разсея, че изпусна роман в библиотеката—оказва се, че не е „превод“, а „изпражнение“.

Любов е когато той ти казва: „маце“, а ти му отвръщаш: „уф!“

Любов е, когато кажеш на жена си: „Паркира като професионалист!“, и докато тя се усмихва, ти мълчаливо и усърдно оправяш табелите, които си одрал назад по стълбчето.

Любов е, когато като те наранят, не им отвръщаш със засада и лопата, а им подаваш салфетка и казваш: „Заповядай, аз съм по-цивилизован!“

Любов е, когато на десети път казваш: “Добре… пак ще пробваме”, въпреки че и двамата знаете, че този път пак ще стане същото.