Колкото по-рядко човек си мие ръцете, толкова по-голямо е „ефектът“ от сапуна — все едно баня е направена в обратна посока!

Колкото по-силно си се привързал към любимия човек, толкова по-лесно можеш да му направиш „приятелски скандал“… защото знаеш точно къде го боли.

Колкото по-скъпа е сватбата, толкова по-бързо се намира „по-изгоден” развод.

Колкото по-страшен си, толкова повече доверие ти има жена ти — сигурна е, че никой няма да те „открадне“… защото няма кой да те иска!

Колкото по-често мъжът ходи на риболов, толкова по-рано жената ще тръгне на “риболов” — ама за него… и пак ще се върне с голям улов!

Колкото по-широка е усмивката на жена ти, толкова по-дълго трябва да работиш, за да оправдаеш покупките, дето „само ги разглеждаш“.

Колкото повече едно момиче прилича на дракон, толкова по-малко го вдигат за танци… и толкова повече мечтае да срещне принца, дето е дошъл да я „опитоми“ с кроасан и домашна работа.

Колкото повече живея, толкова повече съм сигурен, че Ева не е изяла само ябълката, ами е “ъпдейтнала” и целия пакет — и змията е взела за десерт.

Колкото повече някой те притиска, че трябва да го обичаш, толкова по-малко го търпиш. Интересно, значи “любов с условия” била любов, ама “любов без условия” се оказва просто “нямам какво да проверявам”!
Излиза, че безусловната любов е същото като да ти е все едно дали този човек ще се появи… или ще изчезне в тъмното.

Колкото повече остарявам, толкова по-ясно ми става кои са ми истинските приятели. С времето кръгът се свива — и остават само най-лоялните: котката, диванът, хладилникът и Wi‑Fi-то… всичките в една и съща стая, разбира се.

Колкото повече остарявам, толкова повече приятелите ми намаляват—като на сметка без презареждане. Накрая остават тримата най-стабилни: котката, интернетът и хладилникът. Първо се питат дали си вкъщи… после дали има нещо за ядене.

Колкото повече се опитваме да разберем другите, толкова повече започваме да си обясняваме защо те не са като нас… и накрая се оказва, че сме изгубили не тях, а напълно собствения си инстинкт за “нормалност”!

Колкото повече се целуваш, толкова по-малко обясняваш — и най-накрая всички разбират.

Комбинацията от тъмно минало и светло бъдеще обуславя сивото ни настояще — всеки ден обещаваме, че утре ще стане по-добре, но реално само днес става все по-сиво.

Комплекс за непълноценност при идиота — за него всички други са недостатъчно прави… понеже не знаят „правилните“ криви решения.

Комплимент:

Комплиментите са хубаво нещо, но никога не знаеш дали са искрени… Докато мълчанието — то винаги говори истината.

Компютрите са като децата — постоянно си мислят, че всичко им е „много важно“, и всеки ден питат едно и също: „А може ли пак да рестартираме?“

Компютърна игра за пенсионери: „Тетрис“ в аптеката! Нареждаш една редичка за диабет, друга за кръвно… и накрая всичко пада, защото управителката казва: „Сортирайте по опашка, не по цветове!“

Комшийката се прибра с много готин мъж, а аз — с един дюнер, две банички и една боза… Нищо, че мъжът си мисли, че е откраднал вечерта — моят дюнер вече е в мен.