Когато дойде данъчното, усещаш, че си част от „голямото семейство“ — не защото те обичат, а защото всеки месец ти напомнят колко много дължиш на държавата.

Когато е била измислена поговорката „Който пее зло не мисли“, още нямало стил „дисторшън“ и „метъл“ в музиката—иначе щеше да е друго: „Който реве лошо, определено си мисли!“

Когато е празен, коремът сигнализира за това. Колко хубаво би било, ако и главата си беше толкова точна—да светва, като останеш без акъл.

Когато един мъж почне да се мисли за Наполеон или за извънземен, бързо го „приберат на лечение“. Но ако заяви, че е жена, всички веднага стават негови адвокати — с пламенни аргументи, права и досадни лозунги, докато не му мине желанието да обяснява.

Когато един мъж реши да не яде след 18.00, в 19.00 вече е гладен… и започва да “дегустира” хладилника с такова внимание, сякаш е дегустационна зала за вино.

Когато един мъж се прозява без да сложи ръка пред устата си, това значи, че не е възпитан. А когато една жена се прозява без ръка пред устата си — просто проверява дали става за реклама.

Когато един обикновен човек започне да мечтае за нещо велико, той първо стига до най-голямата си цел: да намери къде са оставени ключовете за колата. След това вече “половината път” е измината — другата половина е да не закъснее за работа.

Когато един от семейството е глупак или глупачка, това е трагедия — всеки ден носи ново бедствие.
А когато и двамата са такива, вече не е трагедия… това е традиция за споделена глупост и общо щастие!

Когато един “готин” човек е тъжен — това е драма. А когато един “тъпанар” се прави на весел — това е шум и никой не може да спре музиката.

Когато една жена Ви помоли да познаете възрастта ѝ… това е като да се опитате да отрежете правилния кабел на бомба — ако познаете грешната жица, не просто ще Ви “осветят”, а направо ще Ви изхвърлят от разговора.

Когато една жена влезе в мола, първо може да се загледа в осветлението, после в отраженията, после пак в някаква витрина… и в крайна сметка да излезе с 18 неща, които изобщо не е била планирала да купува.

Когато една жена каже „Нямам какво да облека“, значи гардеробът е пълен, но няма „ново“.
Когато един мъж каже „Нямам какво да облека“, значи гардеробът е пълен… само че с мръсни.

Когато една жена разбере, че я гледа друг мъж, автоматично става “специална оферта” — изведнъж ти излиза по-скъпа от първоначално договореното.

Когато една жена сложи половин буркан фон дьо тен, нищо ѝ няма — просто си “опреснява визията”.
А когато на лицето на мъжа има дори една малка следичка червило… край на вселената: викат “Това не е мое!” и тръгват да разследват с полиция.

Когато една жена те попита: „Дебела ли съм?“, не е достатъчно да кажеш „Не“. Трябва да се стреснеш като от гръм, да зяпнеш, и с пълно недоумение да отговориш: „Как така?! Аз къде да се загледам, бе — в коя вселена се намирам?!“… А най-добре е да подскочиш толкова силно, че да падне кантарът.

Когато една смешка накара една жена да се засмее — значи или смешката е добра, или жената вече е свободна от нерви. И в двата случая смехът печели.

Когато жена поиска да отгатнеш възрастта ѝ, е като да решиш коя жица да срежеш при обезвреждане на бомба — ако познаеш, всички дишат спокойно, ако не… поне никой няма да пита повече.

Когато жена реши да ти ходи по нервите, си слага обувките с високи токчета… и почва да крачи из стаята като GPS: преизчислява маршрута, докато ти най-накрая се самокоригираш.

Когато жена скъсява дистанцията, не си мислете, че ви дава карт бланш. По-често просто е решила да ви “закачи” по-точно — и ножицата вече е настроена.

Когато жена те погледне — ставаш вече “вече”,
когато спре да те поглежда — “няма” и за сметката.