Иво Сиромахов пише вицове така, както Марадона риташе топката — с дясната ръка, с много импровизации и все така някак си „пропуска“ правилата.

Играчите са доволни от свирката на съдията — очевидно все пак е успял да свири, без никой да го “запише” в анкетата за корупция.

Идва любимата ни пролетна игра:

Идва лятото. Започва постването на албумите „Умри от завист“ — първа снимка: хладна бира на сянка… втора: опашка в магазина за лед… трета: „някой да вземе за мен!“

Идва пролет! Всички очакват ЛЮБОВТА, а аз — лопата, мотика и плевелите. Казват: „Романтика е… да се грабне душата!“
Да, ама аз грабвам рейка — и душата ми пониква… в градината.

Идва първи март и вместо мартенички ни нападнаха по пазара любимите ни китайски герои:

Хукнахме да бягаме… оказа се, че не са дошли да ни плашат, а да ни “закичат” — с най-евтините фалшиви лунни календари!

Идвал бил великия пост... Ама те моите неща винаги са „пости“ — защото всеки път казвам: „Ще спра да ям“, и после пак го правя… просто в по-големи количества! 😄

Идвал студент от Сибир… А пари от Емирствата и море от Малдивите не, нали?

Идеалната жена е като добре позната планета в научните среди — всички я обсъждат, имат “данни”, но никой не може да я докаже.

Идеалната жена, та идеалната жена… Друго си е идеалната тъпака—все теориите чете, па накрая пак ти обяснява как да караш.

Идеалните жени:

Идеалният мъж винаги е женен — не за теб, а за „друга“… и това е най-голямата му красота: никога няма да го объркаш с реалността.

Идеалният мъж е този, който се прибира навреме, пазарува, готви, мие чиниите и вечер разказва приказки на децата. Значи изводът е прост: идеалният мъж… всъщност е жена, само че с по-добре организирания график.

Идеалният мъж, идеалният мъж! Друго си е обаче идеалният кретен — такъв и в магазина да влезе, пак ще излезе с най-скъпото!

Идеалният подарък за жена: да ѝ кажеш „само виж какво съм ти намерил“, после да извадиш диамантена огърлица от джоба на кожено палто, което лежи на задната седалка на чисто новия мерцедес, спрян пред вила с изглед към морето… и тя да те погледне и да каже: „Чудесно! А къде е ключът за гаража?“

Идеално е — сутринта е ясно, слънцето те гали, викаш си: „Ей, най-после късмет!“
Само че радостта ти трае точно до момента, в който някой споменава: „Между другото… понеделник е.“

Идиотите са най-голямата сила в света. Имат членове навсякъде — и не можеш да ги избягаш, защото те сами намират пътя към всички.

Из въздуха се носеше романтика, а на мен ми ухаеше на „любов“, ама не от стихове — от пържени мекици на съседката леля Ванче. Очевидно любовта в този блок започва с тесто и завършва с… комшии на опашка.

Из законите на Мърфи…
Следствие на Фандрик:
Когато нещата са тръгнали от зле към по-зле, няма как — цикълът неизбежно се самозахранва.
Разширение на закона Мърфи:
Нищо не е толкова зле, че да не може да се обърне… и то наобратно.
Някои работи са толкова калпави, че дори и “планът” да им е объркан — пак намира начин да се заплете още повече.
Закон на Еванс и Борн:
Каквото и да се обърка, винаги има един човек, който още в началото е знаел, че ще стане точно така…
само дето вместо да спре проблемa, си е седнал да чете Мърфи.

Из законите на Мърфи…
**Закон на Паркинсън за отлагането:**
Отлагането е най-тихият начин да свърши нещо… все някой ден.
**Закон на Сейгъл:**
Човек с един календар знае кога е денят.
Човек с два календарa никога не знае кой ден е—и двата са „вчера“.
(Човек с три календарa… най-накрая разбира, че днес не е за работа.)