И за вас ли е денят, когато перете, готвите, чистите и гладите — и пак не сте си починали — и се казва ПОЧИВЕН… а всъщност е “ПОЧИВКА… от сметките”?

И за времето: Много слънчево… само дето светлината идва, а информацията — не.

И за да не се излагате в банята, влизайте по един—да няма свидетели как си пада човек сапуна!

И за пореден път се убедих, че… някои хора са като бетон — още като се леят, решават, че няма нужда да мислят… и после само се чудят защо не могат да се „смачкат“ като другите.

И за три дни, бавно и полека, изядох храна за десетина човека…
Даже започнах да се чудя дали съм аз толкова гладен, или те толкова зле организирани.

И запомни, моето момиче: мъжете се проверяват по караоке! Ако след първата среща си готова да пееш с него, без да се задъхваш и без да кривиш — значи го бива. Но ако почнеш да подсмърчаш, да му пригласяш от учтивост и накрая да кажеш „ай стига, да не се излагаме“… значи песента свършва, преди да е започнала!

И започна най-обидният месец “Авгус…” и всички веднага казаха: “Ай, стига вече!”

И започна така нареченият женски месец — месец Март. Това е месецът, в който освен за всичко друго, жените ще са виновни и за… снега! Само гледайте: сутринта ще е ясно, но до обед ще завали — щото някой казал „Ама на мен не ми се ходи в този студ!“

И как така от нация, дето е дала писменост на над 260 милиона души, се превърнахме в това?

И като ми падна завесата… после падна и щората. Оказа се, че не е било „за миг“, а цялостен ъпдейт на стаята.

И като пишете статус „Сняг заваля…“, пишете и къде сте, че да знам дали да излизам на терасата, или само да се преструвам, че не ми пука.

И като туриш статус във Фейсбук:

И кой по дяволите е измислил, че всички жени обичат цветя?! Аз например обичам обувки! Не с ръст… с подметка — и да блестят като диаманти!

И много моля, ако някой от вас си е направил моята вуду кукла, да спре да я храни! Аз не съм ял, просто ти ми вкарваш калории през иглите… и после се чудиш защо ми расте талията!

И мъжете имат чувства! Например, ние чувстваме тъга… когато видим, че в хладилника няма нищо за ядене.

И мъжете обичат перли… ама не всички са за носене — например „Пепеляшка в Перник“.

И на следващото занятие всички мъже да са с панталоните “до коляно” — не, че е удобно… Ние го режем, те го дават…

И най-хубавите неща все някъде свършват — даже краката. Понеже обувките им винаги „мислят“ само за крачките напред, не за финала.

И накрая Доброто победи Злото. И така здраво го победи, че накрая Злото нямаше избор — трябваше да му даде половината от себе си… на брака.

И накрая… когато се обърнеш назад и си зададеш въпроса:

Само се увери, че телефонът ти е с батерия… защото отговорът най-вероятно ще ти го дадат чак тогава.