Знанието е да знаеш, че доматът е плод, не зеленчук.
Мъдростта е да знаеш, че ако го добавиш в плодова салата, всички ще те гледат сякаш си пил сок от кисели краставички.

Значи ако ползвате снимка от олимпийското лого, където и да е, нарушавате авторските права.
OoOoO колко ме е страх да не ме съдят и за това, че съм си сложил емблемата „Олимп“ на тенджерата!

Значи каквото мъжът си бръкне в джоба—жената не може да го прибере в килера!

Значи като им кажа „Хайде, кажете ми какво ви се яде!“, никога не познават…
Викам: „Добре де, какво предпочитате?“
Те: „Ами… каквото ти решиш!“
И после, като го опитат, всеки път казват: „О, това не беше ли от другия списък?!“

Значи може лятно време да се носят ботуши с къса, тънка поличка — даже е “модно”! Обаче плътна, вълнена, дълга пола със сандалки? Ай, не бива!
Все едно някой е решил: „Ще грея като печка… ама да ми е удобно като на плажа!“

Значи сутрин като погледна как съм разхвърляла дрехите, ми става ясно, че аз не ставам от леглото… аз го разтурям като стриптийз-шоу — и то без да обявя, че почвам!

Значи, ако жена попадне на самотен остров, шансът ѝ да оцелее е направо безкрайно голям… стига да е успяла да си вземе дамската чанта.
Защото в нея не носи само ключове и козметика — носи и преживяването: едната джобица има пластир, другата — компас, третата — нещо за ядене… и накрая — успокояващото “ай, ще се оправи!”. Така че минимум два месеца — спокойно.

Значи, имаш ли жълта книжка — всичко можеш да правиш! Все едно си с “паркинг имунитет”: не те спират за нищо, само ти лепят актове с усмивка.

Значи, когато на лицето на любимата има два пръста контур от ружа, това е “вкус”, ама когато на бузата на мъжа се мъдри следа от червило, изведнъж става “лошо и подозрително” — все едно той не може да си е направил тест за качество.

Значи, много ми се иска да ви напиша някаква глупост. Само че не мога… щото съм умен! А глупостите ми идват само в главата, ама не издържат да стигнат до клавиатурата.

Значи, на такава интересна възраст съм — ту ми се влюбвам като тийнейджър, ту ми се ходи да си взема пенсията още преди да съм дошъл в офиса!

Значи, нощем в тъмното предметите така си сменят силуетите, че почваш да си мислиш, че ще полудееш: от хладилника изведнъж става пиано, столът—страшилище, а ти—напълно уверен, че си хванал чашата с вода… Само че като включиш лампата, в ръката ти се оказва сандвич с шунка.

Значи... много съм нескопосан в гушкането. Още преди да сме се прегърнали нормално, започвам да ровя къде ли не… Обикновено след пет минути вече пипам онова място, което явно никой не е споменавал, че изобщо съществува.

Значии… не приемам съвети от хора, дето са дали 2000 лв за телефон. Брат, като си купил такава „умна“ тухла, акълът ти е в гаранция — тъй или иначе няма как да стигне до мен.

Зорът е само докато влезеш в университета.
После, с бакалавър и магистър, все ще намериш начин да ги избуташ—само дето вече те гледат отгоре и ти казват „айде, сега ти“.

Зрелите жени не чакат ухажори — те просто се обръщат в кревата и така си лягат на воля, че после мъжът остава да пита: „Какво стана… аз ли я свалих?“

Зрялост е, когато вече не си търсиш Плейбой за снимките, а за това какви са ѝ хороскопът и думите на човека в интервюто.

Зрялост е, когато си съгласен с някого, дори и да е очевидно, че греши — само да не започне да обяснява защо точно твоят мозък “не е обновен”.

И Бог каза:

Само че светлината така и не се появи, защото веднага се оказа, че някой вече е превключил на „режим икономия“ — и сега не е ясно кога ще пуснат и първи, и втори, и даже „аварийния“ блок на АЕЦ…

И Бог каза: „Обичайте жените!“
Ама никога не е казвал: „Разглобявайте ги!“