Започнах да ходя на фитнес:

Година и половина по-късно започвам да подозирам, че по-скоро тренирам сметките за фитнес.

Започнах да чета книга на някакъв си Чарлз Буковски. След десет минути я метнах в ъгъла — все едно ми беше написал постовете, дето ги скролвах във Фейсбук. Пак ми се беше уволнил алгоритъмът, бе! Срамота!

Започнах една 14-дневна диета… До обяд на втория ден вече бях „на режима“ само по документи!

Започнах нова диета — уж да съм дисциплиниран.
Вместо салам купих плодове, вместо ракия и бира — фрешове, вместо вечеря — вода.
И какво стана на обяд? Прилоша ми… от *плодовете*, не от диетата.

Започнах стриктно да следя фигурата си. И с огромна изненада установих, че най-активната ми тренировка не е във фитнеса—а в полунощ пред хладилника.

Започнеш ли да слагаш лук в салатата—значи връзката ви е стабилна: не само е „свежа“, а и всеки ден си доказвате, че не се страхувате от компромиси.

Започни да се караш с хората още сега — така за Нова година няма да ти се налага да им купуваш подаръци! И да не чакаш последния момент: тогава вече няма кой да ти отговаря, камо ли да обяснява за какво е било карането.

Запушен ми е носът. Понеже съм кихал като за световно, сега се чудя дали носните кърпички са „чисто нови“ или просто са от старите, но вече с кихан-стикер.

Заради големия снеговалеж, най-сигурният начин да впечатлиш половинката за Свети Валентин е не с рози, а с една лопата — да се види кой „плаща“ за любовта.

Заради кризата пуснали нови хладилници — отвътре с огледала. Няма как да няма продукти… просто ги гледаш от всяка страна и все едно са повече.

Заради мъж се плаче три дни… На четвъртия обуваш високите обувки и си с новата рокля — да му покажеш какво е загубил!

Заровен в силициев диоксид, изпечен от безмилостно слънце и подложен на всички възможни бури, ви казвам: на плажа поне никой не пита кой е бил преди!

Заслужава си да се харчат пари само за най-доброто — затова купувай всичко най-скъпо… за себе си. Поне да знаеш, че не ги хвърляш за глупости.

Застанах днес на кантара и гледам — не че показва килограми, ами директно ми дава съвет: „Забави темпото!“

Затварям си очите — виждам чисто нов телефон, заплата до петък и сладки приказки. Отварям очите — само сметка за ток, никакви пари и шефът със същия кисел поглед. Нещо с очите ли ми не е наред, или с надеждите?

Затварят фитнесите и пускат само аптеки. Усещам накъде бие “здравето”… Отивам за витамини — ама като влизам, в аптеката има само накрайници за тоалетна.

Затвориха козметичните салони и всички започнаха да се снимат от миналото…
да си видят какво са били „преди“—че нямат към кого да ходят за „след“.

Затова сме хора — да можем всеки път, когато решим да сме царе на положението, цялата Вселена да зависи само от едно: какво собственото ни АЗ шепне — „за“ или „против“.

Защитете слабите, нахранете гладните, образовайте глупавите… и не си правете труда да блокирате никого — докато се объркат, вече ще сте свършили всички останали работи.

Защо 14-ти февруари е толкова специален за мен?
Защото всички са в настроение за романтика… а аз в настроение за дрямка.