Жена трябва да се обича като котка! Да ѝ се носи топлина, да ѝ се угажда, да се гали… А бе да си благодарен, че е станала на път да те погледне, докато си се прибрал.

Жена – Това е домашен любимец, за когото трябва да се грижиш.
Мъж – Това е домашен проект: седи си, яде, а аз чистя след него.

Жена — това е водопад, в който мъжкият кораб се разбива: казваш „просто“, а тя вече е на другия бряг… в настроението.

Жена — това звучи гордо… шумно… и с неизлечим каприз: да не ѝ спориш, а да ѝ се съгласиш веднага, но пак така, че тя да си мисли, че ти си решил.

Жена, която вечер стене, денем не ръмжи — само казва: „Тоя ден ще го преживеем…“

Жена, която не вечеря след шест, започва да “си хапва” мъжа си още към седем без нещо… та нали закъснението било изцяло негова грешка.

Жена, която си е сложила обувки на висок ток, не трябва да върви — тя трябва да управлява всичко наоколо… иначе ще изглежда като контузена ламя в сезон “пързалка”.

Жена, която яде сладолед с лъжица, не може да те направи щастлив — защото ти се налага да чакаш цялата касета, докато тя реши дали иска още една „хапка“ самочувствие.

Жена: Това е всичко, което остава от мъжа след сватбата…
Мъж: …какво става, бе?
Жена: Календарът! Всичко друго е „на разположение“!

Жената в семейството е като Wi‑Fi рутер. Някой казва „ама няма сигнал“, а тя просто ги свързва — едни с умните думи, други с пиянския шум… и пак всички са „в мрежата“!

Жената винаги иска голям и обич...
Мъжът: „Че какво толкова — имам голям апартамент!“
Жената: „Да, ама ти го обичаш само като си закъснял с наема.“

Жената е жена… само дето сутрин, ако се е наспала, не е от “яд”, а от “акъл”!

Жената е като дявола — няма да ти вземе тялото… докато не ти вземе душата!

Жената е като консерва — една я отваря, всички после я обсъждат!

Жената е като паркиране в зона „Забранено“. Щом реши да се заяде с теб, ще мине ли не мине — все ще намери причина да ти издаде „глобата“.

Жената е като пожарогасител — ако го оставиш настрана, нищо няма да стане, но ако го „преместиш“ без да знаеш как, ще подпали колата, апартамента и настроението ти.

Жената е като професията — или я избереш навреме, или после цял живот работиш „на шефа“, без да ти е по специалността.

Жената е като скицофренен куршум с изместен център на тежестта — влиза през джоба, минава през сърцето, излиза през носа и накрая пак те обвинява, че ти си бил виновен, че тя пак е направила „сделка“ с живота.

Жената е като телефон. Започне ли батерията да пада, всички веднага искат да го зареждат… от другия човек!

Жената е такова същество, което първо казва: „Искам нещо съвсем различно“, после веднага добавя: „Ама не, не така!“