Есента дойде — смениха рекламите за диария с реклами за кашлица…
явно бактериите си смениха работата, а сезонът си го кара по график.

Есента птиците тръгват на юг — най-слабите по пътя падат духом и изчезват, а най-силните стигат дотам, че вече ги бъркат с… пингвини.

Етикетът във FACEBOOK изисква:

а мъжете — „Откажете, не ми пука…“…
пък после и двете страни гледат кой е влязъл на профила им.

Ето как се чувства уважението от българина:

…а после — “Ей, то хубаво е, ама кога?”

Ето че започна второто десетилетие на двадесет и първи век.
Вкъщи има три телевизора, два компютъра и една… възглавница.
Щото книгата я намерихме някъде между „Съгласен съм“ и „Няма свободно място“.

Ето я моята секретарка. Направо ми е като дясната ръка — само дето аз не мога да я “сваля”, защото постоянно ми казва: „Шефе, подписът Ви!“

Ето! Все мрънкате, че зимата ни изненадала, ами… и пролетта ни изненада! Само че тя влезе на секундата, направи ви слънчево настроение и пак ви остави без яке — пак вие не сте я гледали къде стъпва!

Ефикасен лек срещу бебешки рев — Ози Озбърн пуска на максимум… и волумето на „мах“ става от „Малко“ на „Моля, спасете ме!“

Ех, Аватар! Ех, 3D! Толкова истинско 3D ли искате — качете се на театър! Там поне сцената е жива, а не само очите ви са „3D“!

Ех, а можех да бъда велик ако имах талант. Ама то като няма и двете… какво ти остава, освен да философстваш.

Ех, да живееш на Малдивите, да имаш заплата като в Лихтенщайн, да ядеш като американец, да пиеш като немец, да спортуваш като бразилец… и на всичко отгоре в България да ти работи китаец с японски акъл, с сингапурска дисциплина, срещу етиопска заплата — да ти остане време и за почивка… ама той точно тогава разбира, че си **ти** почивката.

Ех, да можеха комарите вместо кръв да смучат мазнини! Само си представи — “една ухапване” и вместо стрес за следите… нищо да няма!

Ех, днешната младеж — какво да я правиш… карат те да им обясняваш, пък после се сърдят, че не си им „ъпдейтнал“ настроенията!

Ех, добре че Националната лотария фалира — иначе щяха да обявят „последния тираж на годината“ и хората да се презапасят с билети до Великден.

Ех, много е кофти като свикнеш с голям екран… После по-малките направо не ти вършат работа. Ама нали всички са телефони — и всеки път започваш да сравняваш!

Ех, тази моята орисия не щади никого — да се чукам на опашка за… тоалетна хартия!

Ех, че беда — един чадър на плажа вади повече пари от мен… Аз бачкам цяла седмица, а той само вдига и казва: “Заповядайте, само по пет.” Така се “съсипва” държава — с баркод и наем!

Ех... добре че е Фейсбук, та да разбера, че днес е денят на студента… че не само ми пускат поздрави, а и целият град е в режим „сняг по шиповете“!

Ехх, да можеше и зъбите ми да са толкова бели, колкото са чорапите ми през април!

Ех… романтичната вечеря явно мина по план. Накрая не издържа масата — и ние си легнахме върху нея.