Жената е такова същество, че не пърди, не се оригва и не плюе. Затова вместо да „изпуска пара“ както си му е редът, тя е принудена да я освободи по единствената достъпна за нея технология — с ежедневен контрол над мъжете… с поглед.

Жената е това, в което девойката се превръща след “малко” житейски уроци.
Мъжът е това, което от юношата понякога изобщо не се получава — или се получава, но със закъснение и с гаранционен срок.

Жената е удивително същество… има рожден ден, червило и планове за вечерта — но годината на раждане я няма… защото е „в процес на разработка“!

Жената има 4 обувки — с два си създава проблемите, а с другите два ги оправя!
Мъжът има 3 крака — с единия си ги прави, а с другите два… бяга!

Жената казва: „Щом твоят мъж не мучи, аз ще му намеря работа.“
И започва да му дава задачи така, че той сам тръгва като овчарско куче—да тича, да носи и да пази—само дето мисли, че е „по собствена воля“.

Жената може всичко… но мъжът е длъжен да си спомни кое точно „всичко“ е поискано, преди да започне да се оправдава!

Жената може да я болят главата, краката и ръцете — ама устата никога! За нея там е единственото място, което никога не се отпускa.

Жената на Емо Чолаков не му вярва повече от два дни напред — след това вече започва да го коригира кой всъщност е трябвало да е прав!

Жената най-много се бои да не отслабне. Обаче… като отслабне, тогава вече не се бои от нищо — нали каквото и да стане, поне е „във форма“!

Жената не обича мъжът да ходи в кухнята, така както никой готвач не обича да му идва ХЕИ “на проверка” — не защото е лошо, а защото после всичко се претърсва и се оказва, че някой е живял в легенда, а не в реалност.

Жената никога не забравя мъжа, който е могла да вземе — просто понякога решава, че не си струва. А мъжът никога не забравя жената, която не е могъл да има — само защото постоянно си я представя… как му казва „Да“ накрая.

Жената по природа е голяма сила! Прощава на мъж не защото е прав, а защото така ѝ е по-лесно — и после пак си е виновен… че ѝ е простила.

Жената си е жена — сложен организъм… с вграден GPS, който не знае адреса, но винаги те води до „Ти си виновен“.

Жената си маже кожата с кремове за милиони… но солариума го гледа като страшен филм: „Не, не, благодаря, до тук ми е!“

Жената трябва да е такава, че само като я погледнеш и веднага ти се иска да ѝ купиш нещо… без да знаеш какво точно — просто да не те гледа така строго.

Жената цял живот си търси четири животни: норка на гърба, ягуар в гаража, тигър в леглото… и накрая най-голямото магаре — да плаща всички сметки!

Жената — най-ефективният шредер за пари: хвърляш монета, а след миг — само шепа… оправдания.

Жената, само когато я „разплаче“ куче и минава по мост над мътна река, не мисли за мъжа.

Жената.
Сестра й.
Приятелката й.
Майка й.
И четирите конника на Апокалипсиса!
Всички звънят едновременно…
за да питат едно и също: „Къде си?“

Жена… това е нещо, което Бог е направил уж случайно, а Дяволът после усъвършенствал като „екстра с гаранция“ — и пак всички се чудим защо работи толкова добре.