смях по поръчка
Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Всички проблеми рано или късно приключват.
Вие сте голям оптимист.
Не… аз съм пазач на училището — проблемите само сменят класната стая.
Вуйчо, що пушиш на поменa на Гошо бе?
Е, бре, бягай оттука! Аз ли съм виновен, че той покани там и целия комшия да „дойде“?
Вуте, жена ти оди.
Па щом на мен ми тропат нозете, нека тя оди — аз съм на работа.
Ама тя оди по улица с любовника.
Па и аз одя — ту по опашки, ту по дюкяни, кога как ми падне.
Абе видели са я пред кръчмата с тоя лигльо.
Е, да не е кръчма! Ама — спирка!
След време…
Вуте, иди си, жена ти… замина.
Ами първо работа, после удоволствие.
Погребали я без него.
След няколко дни комшията:
Комшу, де погребахте жена ти? Да идем да поревем!
Обяснил комшията, ама като се сетил какъв е Вуте, решил да провери. Отива на гробищата и гледа — Вуте реве… на чужд гроб.
Вуте, това не е гроба на жена ти!
Леле… чудим се ние оти ревем — тя да не е била тука, пък ние не сме разбрали, или ми е още жал, ама не знам на кого!
Е, виждаш ли го тоя дето реве? Това е любовникът й. Там иди.
Отишъл Вуте, тупнал го по рамото и рекъл:
Не плачи, бе! Я па че се оженя!
Вчера на изпита по механика ме скъсаха… казаха ми, че съм „динамит“!
Какво значи „динамит“?
Ами „дин“ за звука и „амит“ за миризмата — педалът за газта го настъпвам, спирачката само я… цитирам!
Вчера свалих половин килограм!
Обръсна ли си поне половината от тях?
Вчера се запознах с родителите на моето момиче!
И как мина?
Много добре — приеха ме като роден син. Майка ѝ само ме гледа строго и каза: „Хубаво ли му е? Защото утре пак ще го проверяваме!“
Вчера си купих нов лаптоп, но като го отворя, започва да ми се появява призрак. Какво да правя?
Спри микрофона му!
Вчера спечелих сто хиляди от лотарията!
Браво! И как реагира жена ти?
Ами… онемя от радост.
Ей, Боже… чак толкова ли е трудно човек да говори от щастие?
Вярно ли е, че Свети Петър те покани на работа при него?
Вярно е. Преди седмица ме назначиха за пазач на ключовете към Рая — понеже постоянно се сещам за паролата на джиесема.
Г-жо, защо отровихте съпруга си?
Защото котката спеше, г-н Съдия, и ако бях сложила отровата по-рано, щеше да се събуди… и да ми изкара цялата вечеря от масата.
Ганчо вече почива в мир.
Ама ти защо не ми каза, че е умрял?
Той не е… умря му жена му. Той просто остана най-накрая сам да си почива.
Горе главата! — казал палачът на осъдения. — Днес поне няма да гледаме как ти я свалят!
Господи, открих огромни възли под мишниците си!
Спокойно, дядо, това са ти старите капачки на рамената. Сега са си намерили пътя.
Господин директор, бих искал да си тръгна по-рано днес, за да отида на погребението на тъща ми.
И аз бих искал…
Прекрасно, но защо?
Защото и моят шеф каза, че ще си тръгне по-рано… и още не се е върнал.
Господине, аз съм от списание „ПАРАНОРМАЛНО“! Бих искала интервю от вас…
Разбира се! Питайте смело!
Преди седмица вие „върнахте се“ от клинична смърт. Имало е близко до смъртта преживяване… Бихте ли споделили с нашите читатели?
Окей… Значи, тежа 150 кила. Докторите ми казваха: „Намали, иначе ще те видим в ковчега!“ Аз, обаче, не намалявам. Нали ги слушам — и… увеличавам.
Увеличавате… какво?
Ами всичко! В един момент ми направиха и списък: „Избягвай мазното“. Е, аз мазното го избягвам… ама в съня. Реално — го ядях. Та в онази съдбовна вечер изядох 40 кроасана и 20 кюфтета.
ЧЕТИРИДЕСЕТ кроасана?!
Да! И после — десерт! Защото „мярката е за здравите“, а аз явно вече не съм.
Извинете, прекъсвам ви… как така сте стигнали до клинична смърт?
Ами, внезапно ми стана лошо. Прозвучаха гласове: „Пригответе линейка! Търсете дефибрилатор! Сега е критично!“ И някой от тях нервно каза: „Час на смъртта… 22:30!“
Значи са ви обявили за мъртъв?
Официално — да. А после… ми светна лампа над леглото и почнаха да се карат на висок тон кой да ми вземе дежурството.
Какво се случи нататък?
Нищо особено… Сетих се за тунел. Само че този тунел не беше като по филмите — беше като в пекарна: миришеше на масло и хлебарски тънки надежди.
И?
И нищо… Заклещих се в него. Въртях се, въртях се, докато си спомних къде оставих кроасаните… и се върнах обратно.
Госпожице, гледате ме така сякаш съм ви откраднал последната възглавница в къщата!
Госпожице, къде е вашият принц?
Че за какво ми е принц?
Недейте да скромничите, не може така… такъв прекрасен глас, пък без принц… кой ли го е научил да пее така!
Госпожице, не се ли притеснявате, че се прибирате сама толкова късно?
Притеснявам се, разбира се! Представете си… ако някой ме спре, днес съм без паспорт, без билет и без парола за банкомата!
Госпожо, паркирала сте на място за инвалиди!!!
Знам и имам право! Аз съм с къси крака… и малък компас — затова не намирам гаража!
Гошо, дръж лопатата! Що мълчиш бе!? Не я ли наточи?
Всички категории →