Ало, 112 ли е? Току-що ми глътнаха таблета за хапчета!
Спокойно, г-жо, пращаме екип.
След две минути:
Ало, не е спешно! Оказа се, че го намерих… под възглавницата — явно е направил „тиха смяна“ на режима.
Ало, 112?!
Да, кажете.
Искам да подам заявление за изчезнал човек.
По какво съдите, че е в неизвестност?
Вече трети ден не ми отговаря.
Може да е зает…
Не, брат, зает е, но само да ми пуска „лайк“ на сторитата!
А може просто да не е видял?
Видял е! Първо лайк, после — ни дума, нищо.
Сигурни ли сте, че не е просто спрял да ви чете?
Абсолютно! Последният му коментар беше „ще се обадя“, а от тогава — тишина.
Каза ли нещо последно преди да изчезне?
Последното му съобщение беше: „Сега съм в командировка“.
А поствал ли е нещо в социалните мрежи?
Никакви публикации! Три дни — нито пост, нито история, нито нищо.
Разбрано. Кажете адреса, екипът тръгва.
Ало, Генко? Вкъщи мирише ужасно! Или на изгоряло, или на газ… толкова се шашнах, че направо ще припадна — страх ме е да не стане беля и да се взривя!
Спокойно, бе, Искре! Запали една свещ… и като почне да мирише още повече, ще се разберем: ако свещта свърши — значи е работа на газа; ако остане да гори — значи е работа на съседите.
Ало, Марийка Стоянова вкъщи ли е?
Още е вкъщи, ама вече й смениха статията—за „починала“ говори целият вход.
Ало, ало, 112 ли е? Пред блок 205 има сбиване! Ау, още един! Ау, и още един! Господи… този човек ли е отворил магазина, или някой му е дал ключ от касата?
Ало, кметството ли е?
Съдът е.
Рано ми е.
Няма проблем, ще почнеме сега и ще свърши чак когато му дойде редът.
Ало, тая работа правиш ли я истински?
Не.
Тогава се покрий с пердето на балкона, че едни искат да ме съдят!
Ало, телефон на доверието?
Да, слушам ви. Споделете, господине.
Ще се откажа от живота… просто повече не издържам.
Моля ви, не правете това!
Няма. Аз няма да се отказвам.
Добре, но поне ми кажете егне-то, трите имена и номера на личната карта.
Защо?
За да ви прехвърля абонамента към по-спокойния план.
Как не ви е срам? Аз отказвам да се отказвам — нищо няма да прехвърлям!
Ох, колко съм добра… пети човек, който се отказва от суицид, и то по този начин.
Ало, това моргата ли е?
Да, заповядайте. С какво можем да Ви помогнем?
Искам да запазя маса за двама… ама да не е на светло — да е с по-късно осветление.
Ало, центърът за рентгенови снимки ли е? Търсите ли пациенти?
Да! Но само с най-ясни измервания!
Нямате грижи! Аз съм си чиста работа — въздухът ми е прозрачен, костите ми са по таланта, и се виждам чак отдалеч!
Алооо, 111 111 ли е?
Да!
Може ли да звъннете на 112, че тук ми се заклещи ключът в ключалката… и вече почна да се прави на важен!
Ама нали ти беше заклет веган — защо изяде агнето?
За отмъщение… Нали ми пасеше от салатата в градината!
Баба ми беше такава работа — знаеше кой ден ще свърши животът ми… дори и по колко стотинки ще ме излезе.
Как бе, екстрасенс ли?
Къв екстрасенс! Съдията ѝ го каза — „платете глобата до сряда“, и толкоз.
Бабо Ленче, как да му отговоря на тоя старец, дето ми пише във фейсбук: „Хубаво си изглеждате, поздравления“? „Мерси“ ли да кажа?
Не, бабо Любке. Пиши му: „Още не съм се проверила дали съм хубава.“
Бабо, падна ми зъбчето!
Няма страшно, сложи го под възглавничката — утре ще намериш левче.
А ако вместо зъб сложа носа на дядо, колко левчета ще намеря?
Бай Стамат стругаря не знаеше, че Миро Скалата е републикански шампион по ММА и брутално го удари с ключ за водопровод — все едно е „профи“.
Извод: незнанието е сила!
Баси гората! Няма да се учудя ако излезе някоя мечка…
Знаете ли, няма да се записвам повече при вас за „депилация“.
Баси майстора! Няма да се учудя, ако вместо восък ти извади и късмета!
Знаеш ли… няма да идвам повече при теб за подстригване!
Бате, няма да дойда… Под „самоизолация“ съм…
Абе ти пък, с тия модерни думи ли се залъгваш… Аз те знам — ти си просто страхлив!
Болният! Колко пръста са, два или един?
Д-ре, не така си представях преглед при проктолог… мислех, че поне ще са с повече “пръсти” на работа!