Докторе, кажете ми честно — може ли да се оправя от това?
Боя се, че сме закъснели… такава работа… неизлечимо е.
Но докторе, не може да няма никаква надежда!
Хм… добре. Щом толкова държите — ще ви дам “лечение”.
Със свещи. Всеки ден да ги палите… това е единственото, което мога да препоръчам.
Добре де, къде да ги паля?
Ами къде… пред иконата. Да вижда и Бог, че ви е направо по мярка!
Докторе, какви са резултатите?
Ами… Имам две новини — лоша и много лоша…
Как така, докторе!? Кажете ми първо лошата!
Остават ви 24 часа живот…
Боже господи!!! И какво може да е по-лошо от това?!
Вчера не успях да ви се обадя… за да ви го кажа по-рано.
Докторе, като минавам покрай витрините, виждам как хората се оглеждат в образите им.
Не, всичко е със надписи.
А! Това не е страшно — просто са рекламите на нови очила.
Докторе, помогнете! Ще ви бъда вечно благодарен! Пари ще ви дам!
Парите — аванс, моля! Че то как става: всички обещават, после гледаш — и ти викаш “Ей, жив ли си?”, а човекът лежи и се прави, че не ме познава…
Доскоро имах един много голям проблем! Непрекъснато си пуках шегите на глас!
А, стига, бе! Как така? Защо да правиш това?
Ми… не знам! Само си се сещам нещо и край — пускам го, ей така, без да мисля!
И това истински ли е проблем? Не можеш просто да се стегнеш?
Опитах, ама не ставаше. Даже почнах да се срамувам ужасно!
Ходих, бе, ходих! Прегледи, изследвания, всичко! Оказа се, че не е физиология. Психологически било!
Добре де — ходи ли на психолог?
Ходих! И той ми… промени живота из основи!
В смисъл — спря да си пукаш шегите?
Не, бе! Аз продължавам — всеки път, все по-яко! Само че вече не се срамувам… а се гордея!
Дядо ми го няма вече 20 дни, почива си спокойно.
Ама, Марине, защо не ми каза, че е умрял?
Защото още не е умрял… баба го е спряла да му пише обяви!