Баща камикадзе към сина си:

Баща ми започна да ходи по пет километра на ден от деня, в който се пенсионира. Сега е на 90 и никой не знае какво има по тези пет километра… просто оттогава всеки го търси, ама го няма—все едно се е разтопил по трасето.

Баща ми ме хвана с момиче в кухнята. Тогава ми каза:

Аз му рекох:

На следващата сутрин цялото семейство се събра на закуска. Майка ми ме гледа подозрително и пита:

Аз се изчервих и казах:

И тогава разбрах, че в нашето семейство „тайна“ означава… „залепена на видно място“.

Баща му, толкова силно искаше Минчо да стане инженер, че го биеше не с колан, а с математика — 220 V напрежение и 10 A акъл: като не минеше, “зануляваше” го.

Баща учи сина си да кара колело:

Бащата мели месо за домашни кюфтета. Прибира се синът с една млада мома и заявява:

Бащата без да прекъсва заниманията си:

Беден корабокрушенец с последни сили се свлича на близкия остров и още щом стъпва, започва да целува земята и да пищи от щастие:

А от храстите се чува още по-горво рязко надвикване:

Бездомник проси на улицата. Минава жена с лъскаво палто и скъпа чанта.
Просякът:

Жената вади от портмонето си банкнота от двадесет евро:

Жената се усмихва:

Тя обаче се замисля и добавя:

Бездомникът пребледнява от радост:

Бездомникът Йончо спи на пейката в метрото. През него минават хиляди пътници на ден — всеки ден някой му подарява съвет „да си намери работа“.

Бездомници организират протест срещу новите технологии. По техните думи… в кашон от 3D принтер не може да се живее — защото всеки ден се оказва, че трябва да си „принтираш“ и подслона, и топлото, и кефа.

Бейби, сложиха ми стент на сърцето… А ти пак не успя да го разбиеш, кучко!

Бележка в кутия бонбони:
„Изядох пет бонбона аз. Опаковчик № 2.
А останалите си ги пазя за… теб.“

Бетовен свиреше на пиано и композираше небесна музика.
Пикасо кълвеше бои и рисуваше шедьоври.

Бивш хлебар решил да се преквалифицира и станал акушер. При първото раждане на пръв поглед уж всичко било наред, та той взел бебето, сложил го на кантара и въздъхнал:

Бившата ми жена работи в НОИ. Отидох да подам молба за пенсия и гледат — “Ето, че сте починал веднага след развода.”
Питам: “Как така?”
Тя: “Ама нали подписахте документите… вие просто не сте го видели навреме.”

Бизнесмен към бездомник:

Бил хубав слънчев ден. Снахата казва на свекърва си:

На другия ден завалял сняг и свекървата казала на снаха си:

Благодаря на всички, които ме съветваха депресията да се лекува с натоварен график и много задачи. Сега всичко ми е наред — само пак ми се умира, но съм до късно на работа, та не ми остава време за такива неща…

Благодаря на тези, които са на първа линия!
Митко, на 39 години — първи да звъни, последен да вдигне.

Блаже и Мара били прочути в целия край, че за 50 години брак нямали нито една истинска кавга — максимум сработване на нервите, ама до писък не стигало. На 50-годишнината им дошъл екип на телевизията, да им вземе интервю за щастието, и заварил Блаже да си стои кротко на двора и да си пие ракия.
Питали го:

Блаже се усмихнал, гаврътнал чашката, па почнал да разказва — все едно от съвсем друго време:

Аз попаднах на един старец курканлия — спокоен, уравновесен, все едно му е приятно да стои и да чака. Аз вдигам пушката, гледам го, нищо… и си викам: „Ей, тва ще е лесно.“ Стрелям — и курбанът пада като отсечен.
Обаче на Мара ѝ се падна… младата фурия. Ловът тече, тя стреля, ловува, бърка си в работата — и в един момент животното се подпали от нерви и се втурна към нея. Мара се претърколи, изтупа се, погледна го право в очите и му каза с такъв мек глас:
„Това ти е първият път…“
Аз се стреснах, но нали сме на меден месец — да не развалям настроението. Минали още няколко минути, животното пак се подплаши, пак напада, пак я „навестява“ по най-любопитния начин. Мара става, отърсва се, пооправя си дрехите, че беше цялата в прах, па пак му помилва главата и пак му шепне:
„Това ти е вторият път…“
И не мина и малко време — конят пак подскочи, пак удари, пак се размаха… и вече виждам, че няма да се разминат така. Тогава Мара изведнъж без да продума, извади пистолет и го гръмна право в челото.
Аз се фраснах:

Мара се обърна към мен, без да трепне, съвсем кротко и с мек глас каза: