Никога ли не сте си мислили, че като сте влюбени до полуда, човек трябва да го отскубнете от всички и да го държите само за себе си? Само дето в съда така не го казват, нали—нарича се отвличане, господин съдия!
Нищо не знаете вие! Знаете ли какъв беше грипът преди 20 години? Знаете ли какво е грип? Или те сваля в леглото за седмица, или те отмята направо в командировка в главата — там започва да ти се върти всичко. Аз съм го карал два пъти!
Някои изживяват второ щастливо детство! Нарича се кредитна карта…
Само че, докато я погасяваш, все едно пак започваш отначало!
Някой казвал ли ти е, че приличаш на кралица?
Толкова ли съм величествена?
Не, бе! В лицето си като пица с кайма.
Няма да дойда на работа, болен съм…
Да не е A/H1N1?!
Не… C2H5OH…
Ама ти откъде си болен от химия?!
От началото на смяната — цяла сутрин мирише на “алкохолна” дисциплина…
Няма да ти купя бонбони и толкова! — вика майката.
Добре — казва синчето — но като влезем в магазина ще ти викам „лелке“!
Нямам какво да крия… освен 20 килограма домати в килера — та всички да мислят, че съм “на диета”, а аз да съм просто “на реколта”.
О, колко е красива вашата керамична купа!
Внимавайте! Вътре е пепелта на съпруга ми!
Извинете, не знаех.
Няма проблем — той все го мързи да си вземе навреме пепелника, та накрая всички си свикнахме да го носят в купата.
Обади ли се?
Не, уж всичко пробвах, сигурно нищо не разбира!
Разкъса ли му петицата?
Да!
Сгъна ли му стола с ток?
Как иначе — без ток няма ефект!
Отряза ли му кутрето?
Да бе, шефе!
А даде ли му и от баницата, дето жена ми я направи?
Е, шефе, аз да не съм БАБА?
Обади се, като пристигнеш!
Защо?
Защото Георги е „на свобода“… и утре може да се окаже, че е изчезнал от графика!
Обвиняеми, защо изхвърлихте съседа от балкона, без да го предупредите?
Ами… отвън пишеше „Да не се изхвърлят боклуци в двора“ — аз реших да спазя правилата, само дето то не беше боклук.
Обвиняеми, кажете как успяхте да раните приятеля си.
Исках само да му махна трохата от устата.
А защо тогава използвахте чук?
Че нямах време да се замислям — трохата можеше да падне и да се отнесе… на друго място.
Обвиняеми, с какво ударихте тъща си?
С една лъжица…
А какво имаше в нея?
Ами една супена лъжица — пълна със „свидетели“…
Обиден ли си?
Не.
А какво правиш?
Вуду кукла.
Обичам пай с боровинки и от него зрението ми е 100%!
Аз пък слагам гъби в салатата — зрението ми е 150%! Виждам неща, които дори не съществуват… и после пак ги търся в чинията.
Обичам хората, които са честни като на пожарогасене!
Ти си най-страхотният пожарникар, когото познавам — направо ми идва да си горя!
Оооо, скъпа, колко години, колко зими, а ти си все същата маймуна…
Я стига, любов!
Няма, няма — само бананите смениха марката…
Оппа… И защо крещиш?!
Болии…
А вие какво очаквахте… Обратен удар е това, няма прошка.
Остана ти едно последно желание! – казала златната рибка на рибаря.
Той се замислил, огледал се и рекъл:
Да направя нещо добро и благородно ли…
Зърнал един мъж, който се влачи по брега и едва-едва върви.
А, ето! – зарадвал се рибарят.
Искам този човек да стане прав и да тръгне да си ходи уверено!
Готово! – усмихнала се златната рибка и отплувала.
Мъжът мигом се изправя, тръгва с токовете напред и се провиква към хората около него:
Хайде сега, всички настрана! Сляп съм бил, бе… не куц!!!
Остарееме наборе! Аз цяла зима тягам дърва, че на жената да ѝ е топло!
Е, мојата ме кара всеки вечер да ѝ нося одеялото… то си е направо работа за цяла бригада!