Яж, не се бой — ако утре пак е неделя, ще ми се наложи да го пробвам пак.
Мамо, този чичко е с каска на тила си!
Шшш, тихо... ще те чуе!
Защо? Той не знае ли?
Мамо, трябват ми пари за кола!
Знам го аз твоята КОЛА… Пак ще купиш учебници по аеродинамика и ще караш с ципа на балкона!
Мамо, ще си имаме куче!
Откъде го знаеш?
Татко каза на едно бездомно да дойде, когато ти си на нощна… защото щяло да ти е “по-добре” да има кой да пази.
Мари, помниш ли, едно време как ти натрупах дългове и всички ми се смееха?
Помня, милa!
А помниш ли как, когато паднах от стълбата и месец ме гледаха като инвалид, ти пак беше до мен?
Помня, скъпи!
А помниш ли как, когато реших да отворя ресторант и после го затворих още първия месец, пак ти беше до мен?
Помня, любими!
И сега, след като цяла година ме лекуваха в клиника и се оправих…
Да, скъпи!
Знаеш ли какво си мисля?
Мари, с трогнат глас:
Какво, скъпи?
Ами… ти си ми най-големият късмет, Мари! Винаги когато се случи нещо лошо — ти идваш… да го превърнеш в карък!
Мармота?
Кажи, Късо?
Още колко да спя с този мед, че да се събудя сладък?
Марче, а бе гледам мъжа ти напоследък някак по-смел, по-усмихнат, все едно му се е завърнал животът… че и коремът му се поотплете…
Ох, сестроо… котката ни, горката, умря… и останаха килограми храна… как да я изхвърлим?
Марче, какво ти има на лицето?
Пчела ми кацна.
Ужили те?
Не успя. Мъжо я издуха с прахосмукачката… и тя не издържа на такава „обич“!
Ма’ вие в шо си се влюбил?
Брат, в нея бе! Толко е грозна, че като се е родила, сестрата викнала на докторите: „Който преглежда, първо да си махне огледалото!“
Мила, дай ми пари за кола за красота.
Ох, пак ли!? Не може ли малко да спреш—откакто я караш, сервизът всеки ден се мести да те обслужва!
Мила, как се казваше онази нашата съседка, заради която все забравях къде си слагам ключовете?
Алцхаймер!
Мила, сънувах, че някой ми остави листче в джоба…
Еми, на твоята възраст е нормално — не е сън… простатата си “води” кореспонденцията.
Мила, тази риза прави ли ме по-широк?
Не… просто ти я носиш така, че да изглежда, че раменете ти са си намерили собствена стая.
Мили Дядо Коледа, за себе си не искам нищо. Само вземи от мен завинаги лошия вкус — но й го върни на бившия, да си знае на кого се дължи! А на най-добрата ми приятелка донеси още една чанта… че тия дни вече не й стига мястото за любовните истории!
Миличка, каква е тази бележка, дето ми я остави?
Скъпи! Това е менюто за следващата седмица — понеделник… мълчание, вторник… обяснения, и петък — “какво стана?!”
Миличко, в детската градина коли ли се с децата за играчките?
Да!
И кой е най-силен?
Директорът!
Мило, дефектните батерии от сутринта пак са на дивана!!!
Престани да крещиш така пред децата, батериите си имат имена… „Абе“, „Охо“ и „Съсипа се!“
Мило, като си отида, не ми сваляй халката!
Защо?
Да видят, че вече съм бил в Рая!
Миме, внимавай да не се удавиш!
Как така? Аз ли съм се хванала за удавяне?
Не бе, любов… само казвам: носиш толкова вино, че ако те налеят цялата, няма как да успееш да черпиш всички!