Вицове за Черен хумор

Мамо, днес в училище учихме как се правят комплименти.

Браво, сине, а утре какво ще учите?

Кой утре?

Мамо, днес в училище учихме как се правят „магии“.

Браво, сине! А утре какво ще учите?

В кое училище?

Мамо, днес направих нещо много добро!

Така ли? Какво?

Двама се караха пред магазина, аз пуснах кофи с вода… и двамата се отказаха да спорят!

Мамо, защо аз сгъвам блузката на квадрат за минута, а другите деца още спорят как се обръща?

Щот гледаш наопаки… но поне си уверен, че е правилната страна!

Мамо, защо бутаме колата към реката?

Тихо, сине… да не събудиш съседа — пак ще каже, че ни е “за малко” да помогне!

Мамо, защо на двора всички деца ме наричат пералня?

Не им обръщай внимание, Ариел!

Мамо, защо слагаш в супата на татко счупен термометър?

Още не сме го надробили достатъчно…

Мамо, звездичките на коледната украса светят.

Не се казва „светят“, а „блестят“.

Мамо, вече и комина блести!

Мамо, изперете ми чорапите.

За какво да ги перам, като пак ще ги намокриш?!

Мамо, как беше името на тази улица, където минахме току-що?

Не знам и не ми пречи... в момента готвя!

Жалко, че не знаеш — сестра пак падна от балкона и се приземи точно там…

Мамо, какво има за обяд?

Боб, сине.

Аз не искам боб, искам сладолед или торта.

Трябва да ядем боб, сине.

Но защо, мамо?

Защото… тортата не е пораснала още.

Мамо, кога ще свърши това затваряне?

Мълчи и си яж тоалетната хартия.

Мамо, мамо! Може ли да поразмахам братчето си?

Разбира се! Нали за това го сложихме на люлката!!!

Мамо, мамо, ела да видиш—татко е заключил вратата на кухнята.

Какво-о???

Майтап бе, мамо… заключил се е в хола!

Мамо, мамо, наистина ли съм чак толкова грозна?

Не бе, Мими… добре си. Виж, като се роди беше страшничко… доктора каза: „Ако това мръдне, не гледайте — дайте по-добре очите на някого.”

Мамо, мамо, таванът падна!

О, Боже! Трябва да кажем на баща ти!

Той вече знае… под тавана е… да няма за какво да си мисли!

Мамо, мамо… В училище казват, че съм много тъп.

Ми тъп си, сине. Аз съм майка ти… и като те родих, нали пак аз съм виновната!

Мамо, мамо… в час по история ми викат „Възражението“…

Няма страшно, сине… като те родиха, докторът каза: „Ако това нещо не мълчи, въоръжете го с тебешир и го пуснете да спори!“

Мамо, може ли вече да си сложа брекети?

Не може!

Ама защо бе, мамо, вече съм на 14!

Млъквай, сине! Не е възрастта, а цената… стоматологът не дава отстъпки за мераци!

Мамо, нали ми казваше, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха?

Да, и?

Нищо… Само че тази нощ минах през „задния вход“ — и той заспа с усмивка, без да пита какво съм сготвила.