Здравейте, съседе. Дълго време ви наблюдавам как гледате децата и… реших да ви предложа нещо. Аз съм оператор в телевизията и искам да снимам вашите малчугани в рекламна емисия. Ще ви платя приличен хонорар.
Добре де… А рекламата за какво ще е?
За учебници… че да ги учите на едно и също — „не пипай това!“ — и да не се налага всеки ден да повтаряте.
Знаете ли защо мъжете оставят жените първи да влязат в магазина?
Защото ако стане нещо… първо те да го видят и после да спорят кой е виновен!
Знаете ли защо на Коледа не се гаси лампичката, а се палят свещите?
Защото всяка втора свещ пламва от „къде ми е парчето“ — и тогава празникът става официално „светски“!
Знаете ли защо на етикетите прасетата и пилетата винаги са в усмивка, като че ли са на празник?
Защото знаят, че не са вътре!
Знаете ли защо хамалите на площад „Орлов мост“ носят макази?
За да режат връзките… само че не на чувалите, а на клюките!
Знаете ли какво ще получите, ако кръстосате краставица с круша?
Цък-пук — наяве!
…
Каша в шибаните джобове!
Знаеш ли защо на глухите не им дават подаръци за Коледа?
Защо?
Защото през цялата година не са слушали… и затова не са разбрали къде е сложен списъкът с желанията!
Знаеш ли защо пчелата прави мед, а осата — проблеми?
Не, не знам!
Ето — и от сладкото не разбирате, а пък ти идваш при мен да ми се буташ… като оса в буркан!
Знаеш ли по какво се различава четката за зъби от тоалетната седалка?
Не!
А, гадино… значи ти си бил там, където не трябва!
Значи твърдите, че не сте запомнили човека, който ви е взел велосипеда и ви го е бутнал точно в локвата отзад?
А има ли поне някакви свидетели, които да са го видели?
Какви свидетели в неделя в 5 сутринта?!? Хората тогава само спят… или се преструват, че не са гладни!
Иванчо, какво ще станеш, като пораснеш?
Майстор… да чупя.
Как така да чупиш?
Ами враговете първо чупят тях — аз после чупя тях.
Само че така и те ще почнат да чупят тебе.
Тогава ще стана враг!
Иванчо, къде ти е химикалът?
Изгубих го?
Защо не каза на баща си?
Да не съм луд — миналия месец брат ми изгуби някакъв учебник и баща ми щеше да го пише като „длъжник“!
Извинете, изгубих си дъщерята в мола ви… Може ли да ѝ пусна съобщение по микрофона?
Разбира се, господине. Заповядайте.
Посетителят се наведе над микрофона, пое си дъх и извика:
Ани! Ако още търсиш дъгата, аз съм тук — но последния „еднорог“ го взех, защото бях първи в опашката!
Извинете, това басейнът със сладка вода ли е?
Сутрин — сладка, по обяд — солена… А вечер като ти се приберат сметките — направо горчива.
Има ли живот след смъртта?
Разбира се — казва 25-годишната вдовица на 84-годишния милиардер. — Просто там няма хора… има само банкови извлечения.
Имате ли алиби за сряда вечерта към 22:00 часа?
Какво е алиби?
Някой виждал ли ви е по време на инцидента?
Слава богу, не!
Имате право да мълчите…
Добре де, защото ако почна да говоря, ще вдишвам цигарения дим само от другите, нали?
Имах мокър сън с теб…
Какво сънуваш?
Че те задушавам!
Имаш страхотен пърхот!
С какво ли не съм се мъчил — шампоани сменям, маски слагам… нищо!
Е, тогава пробвал ли си да се изкъпеш… вместо само да се „мажеш“ с надежди?