Хванал пак дядото златната рибка и тя му проговорила:

Хванали една известна мацка да бърка в магазина. Като започнали да я разпитват полицаите, тя толкова се стреснала, че вместо да си признае, направо задействала алармата — от нерви си пуснала и антенката на касовия апарат.

Хванали сръбски турист на границата и го разпитват на български:

Бой.
След малко:

Пак бой.
Трети път:

Митничарите извикали преводач, да провери дали човека изобщо разбира.
Преводачът:

Сърбинът:

Преводачът, хванал се за главата:

Хванали сърбин на българската граница — опитвал да мине нелегално, та го разпитват:

Бой… След малко:

Пак бой… Трети път:

Митничарите викнали преводач, да попита какво става, щом явно не разбира „бой“:

Сърбинът:

Преводача, сериозен:

Хванах хрема. Носът ми е запушен, дишам като коминджия. Най-големият ми проблем обаче не е заплахата от кихане, а че не мога да разбера кои чорапи са чистите — всички миришат еднакво на „лекарства и съдба“.

Хващайки мъжа си с любовница, Верка не вдигна скандал — само им намигна и каза:

Хващам момчетата за интимните части! После им пиша „да са внимават“ — имат синини. Вземете мерки!
Забележка в бележника на Кристиян

Хирург успокоява пациент:

Хитлер и Сталин си говорят.
Хитлер му казал:

Сталин го погледнал странно и попитал:

Хитлер се усмихнал:

Хлорамфеникол, амоксицилин — чете дядото лекарствата в аптеката.

Ходят из гората двама селяни.

Ходят из гората двама селяни.

Хораламби бил един от най-известните циркови артисти в България. Обаче на 80 вече трудно му се вадело същото чудо, с което навремето е влизал в легендите.
Решил най-накрая да направи бенефис — „за последно“, както си му е редът. Събрал цялата София и целия хайлайф в залата, изгасили светлините и накрая Хораламби казал:

Публиката затаила дъх. Той завързал очите, изчезнал зад кулисите, покатерил се по въже високо 30 метра, стегнал се… и — хоп! — в полет: едно салто, второ, трето, отскача от трамплина като пружина… прави още четири, удря се в подвижна платформа и — край — пада меко в мрежата.
Става, отърсва се, поклаща глава и вече се кани да получи аплодисментите. А залата — нито звук.
Нито „браво“, нито възглас, нито свиркане. Само тишина, все едно са му забравили да пуснат музиката.
Хораламби се намръщил.

Същото: въже 30 метра, затворени очи, три салта, трамплин четири, платформа, мрежа — кацане.
Става, гледа публиката… пак тишина.
Той вече се изпотил от притеснение, все едно са му гледали номера, а не са се хванали. Едвам се влачи към въжето за „последен, окончателен“ трети опит.
Тъкмо се е накачил и в този момент един служител отстрани го пита:

Хората са станали много чувствителни… Кажеш примерно: „Страхотна прическа!“ и в следващия момент — КРАЙ! Той вече не ти говори, защото си го убил с въпроса „Кой те е пипал последно?“

Хората се делят на две категории: тези, които защитават бездомните котки, и тези, които са получили котешки „съвет“ в най-неподходящия момент.

Хората, които никога не си дават име на файловете, след смъртта попадат в ада и ги пускат в „Нов казан 1“ — да търсят отчаяно „документ_финал_последен_ОКЕЙ(1)(2)(наистинафинален).docx“.

Хранителен магазин „Бумеранг“ — взимаш нещо на касата, а то… се връща. Не в стомаха — на теб.

Хърбава, гърбава и стара жена влачи по улицата два чувала със „събрани работи“. Единият е леко разкъсан и от време на време от него падат по 20-левови банкноти.
Минава полицай, вижда я, спира я и вика:

Той я спира пак:

Тя въздъхва:

Полицайят се вторачва:

Старицата го поглежда надменно:

Хъски се изяви като пластичен хирург. Преди спасяваше хората от студ, сега – от фасона: сменя всичко, ама оставя и двете уши “на място”.

Целият случай е ясен — човекът е “самозапалил” офиса на шефа си и началника на “Човешки ресурси”, защото го подгониха предния ден.