Писах писмо до клуба на самотниците: “Може ли някой да ми отговори?”… Никой не ми отговори. Явно са си взели правилото “без комуникация” много лично.

Писмо от баба до телевизионно кулинарно предаване
Здравей, мили готвачо! Аз съм баба Гинка. От малко живея на село, ама всеки ден, още като стана, си пускам твоето предаване—да видя как се правят „тънкости“, „техники“ и „невероятни“ неща. Само дето при нас техниките минават през градината и през… пазара.
Миналата седмица ти показа как се избира най-свежа сьомга: „ако очите са ясни, значи е прясна“. Аз отивам на магазина и питам: „Може ли една сьомга, че да е свежа?“ Рибарят ме гледа, вика: „Бабо, ти търсиш ли риба, или очила?“ И ми прибра тънкия сапун, дето го ползвам за миризма на късмет, и ми върза като на шега един ластик на опашката.
После реших: добре, щом не вървят моретата, ще направя твоята рецепта със зеленчуци. Ти каза: „режете на равни кубчета, за да се готвят равномерно“. Отива баба Гинка да бере моркови от двора, режа ги като на инженерен чертеж—да са равномерни! Само че ножът ми беше малко… с характер. Кубчетата станаха „равномерни“, ама в две посоки—едното за компот, другото за лекарство.
И като ти говорех за техника… На следващия ден ти показа как се прави сос „като ресторант“. Ти викаш: „балансирайте солта“. Е, аз по навик взимам солта от буркана, дето е до печката—но той се оказал с… захар, щото съм го обърнала преди години за „по-удобно“. Викам си: айде, няма лошо, ще стане „десертно“.
Като дойде синът ми на гости, аз му поднасям:

Той хапва една хапка, плюе:

Викам: „Няма проблем! В твоето предаване казваш, че всичко се оправя с гарнитура!“ И подхванах гарнитурата—с туршия. Ти каза „балансирайте киселото“. Да, ама аз сложих туршията, както се реди зимнината: цял буркан на веднъж.
Тогава мъжът ми—дядо Петко—се засмя и вика:

А аз, разбира се, не се отказвам. Пускам си пак предаването и чета надписите на екрана: „Пробвайте нашата рецепта: паста с морски дарове“.
Отива ми внучката към кухнята и вижда:
На плота—една тава, една тенджера и вързани с канап десетина курабии.
И пита: „Бабо, какво правиш?“
Аз викам:

Как? Ами като няма истински, ще има… „творчески“. Вземам курабиите, нарязвам ги на „калмари“, слагам им подправки, после ги заливам с „морски“ сос—който всъщност беше от компот, редуциран с малко оцет, щото ти каза „карамелизирайте“.
Като ги сервирам, всички гледат като че ли са дошли на премиера на филм. Дядо Петко хапва и казва:

Та, мили синко… аз гледам твоето предаване, усмихвам се, записвам рецепти, правя всичко по учебник. Само дето учебникът очевидно не казва най-важното: че при мен „солта“ е в бурканите, „пастата“ е в шкафа, а „морето“ е… в кварталния магазин, дето рибарят пак ще ме прати да търся „очи“ вместо риба.
Прегръщам те с любов!
Баба Гинка

Писна ми вече… ще взема едно въже… ще си намеря един здрав клон… и ще си направя люлка!
Само дето по едно време ще ми писне и от махането… и ще си направя и въжето за увеселение!

Пита един мъж жена си:

Жената се усмихнала:

Минало време. Мъжът се престорил на умрял.
Жената го нагиздила с потник, къси панталонки и маратонки, и седнала да рони сълзи край ковчега:

А той се надигнал и креснал:

Пита една бабка дядото си:

Мина време. Бабата решила да се престори на умряла.
Дядото я нагиздил с тениска, потник и чехли, и седнал да се прави на страшно сериозен.
А после, като видял че му се смее, се надигнала бабата от ковчега и изрева:

Дядото се обърнал с усмивка и рекъл:

Питали един габровец: „Защо пък твоят петел е без пера и без опашка?“ Той рекъл: „А, то за една песен цялото ли да го гледам!“

Питат генерал Норман Шварцкопф възможно ли е да се прости на Хамас. Той веднага:
„Прошката е работа на Бога. Израел само да им направи графика—кога, къде и колко да закъснеят.“

Питат депутатка:

Питат жена:

Питат моряк:

Тогава чак на мен ми стана лошо.

Питат пътешественик:

Питат радио Ереван:

Пицарията търси човек с паркинсон за разхвърляне на кашкавал върху пиците — важно е да е точен, но да не му минава бързо!

Пиша си със „собствения си“ съпруг от фалшив профил. Той ми пише:

Пиян мъж се събужда след клинична смърт, заобиколен от трупове в моргата:

Пияница се пробужда в банята:

Плавал си един кораб из океана. В един момент капитанът помолил всички да се качат на палубата, за да им каже нещо важно. Събрали се всички и той казал:

Планинско село. Звъни телефонът на кмета:

Кметът вика разсилния:

Разсилният хуква, вдига пушката и гръмва:

Бабата се врътва и влиза.
Разсилният остава сам, чеше се по тила, после пак:

Пак излиза същата баба.

Платих си данъците и спя спокойно. Въобще не ми пука — то е като в банка: има риск, но поне е на хартия.

Племе канибали от Папуа-Нова Гвинея има само едно условие към мигрантите: да пристигнат гладни. Те ги посрещат с радост, без значение народност и религия… важното е да са наистина гладни, че иначе им става неудобно да започнат „черпнята“.