Пазачът на едно гробище правел нощен обход. Един ден решил някой да се поиграе с него и се скрил зад надгробна плоча.
Ау-у-у… аз съм призрак! — провикнал се шегаджията.
Пазачът го погледнал през рамо, без капка учудване:
Призраци тук има колкото си искаш… даже и график си имаме.
Шегаджията не се предал. Пълзял нататък, скрил се зад една стара статуя и пак:
Ъхъ… аз съм скелет!
Пазачът поклатил глава:
Скелети — да… по-съвсем нормално е. Има ги по цялото гробище, не само в теб.
Трети опит — последен. Клекнал до една пейка, присвил се и изстенал:
Бр-р-р… аз съм вампир! Сега ще ти взема…
Пазачът го прекъснал, прозявал се на ум:
Пак ли… Виж, тук е пълно с вампири. Само дето никой не взема нищо — всички си чакат реда.
Най-сетне, ядосан, шегаджията изскочил право пред него:
Ти, брат… нямаш ли капка страх! Ти си като камък! Няма какво да правя повече тук! Край!
И тръгнал да се отмества. Само че още не бил направил и две крачки — пазачът го засили с палката, право по краката. После се навел, извадил му клечка цигара (уж че търси кибрит) и отсече:
Вдигай шум, колкото си искаш… ама оттук — никъде няма да мърдаш. Това е гробище, не туризъм.
Черен хумор
Палачът вдига брадвата и казва на осъдения:
Да ти имам грижите на тебе… А аз след работа трябва още да ходя да си оправям градината.
Черен хумор
Памела Андерсън заяви, че всичко трябва да е естествено и взе та напомпа… боба вместо силикон. Оттогава твърди, че тялото й най-после си „работи“ като рецепта.
Черен хумор
Пандемията накара хората масово да се върнат на село — нали знаете какво е: пандемията е „гражданка“, а на село няма къде да си плаща сметките… и никой не я иска!
Черен хумор
Параноик и жена с астма се любят. Накрая жената казва:
Трябва да ти призная нещо… не ми е добре с въздуха, болна съм от астма!
Нищо — казва той, — дишай спокойно… аз съм алергичен само към притеснения.
Черен хумор
Парашутистите, които скачат в Африка без оръжие, ги наричат “хуманитарна мисия” — местните племена казват: “Не ги спирай, те са дошли да гледат” .
Черен хумор
Парите за високи заплати и пенсии в България стигат… не стигат за чиновниците—те са на отделна финансова система.
Черен хумор
Парите, които имам, ще ми стигнат до края на живота ми — просто ако умра в четвъртък.
Черен хумор
Патоанатомът умря… и въпреки това отиде на работа. Каза на колегите: „Не се притеснявайте — аз съм си тук… просто смених дежурството на другия свят.“
Черен хумор
Пациент влиза при доктора:
Докторе, кога за последен път бяхте при мен?
Пациентът:
Преди пет години. Тогава ми казахте, че имам само още месец живот и ми дадохте лекарства.
Докторът:
Е, по всички признаци явно съм ви излекувал… но явно сте ги спрели точно навреме.
Черен хумор
Пациент отива на доктор:
Докторе, имам проблеми…
Какви?
Разстройство.
Докторът го изпраща с рецепта и казва:
Това ще оправи работата.
След време докторът среща пациента и го пита:
Как си? По-добре ли е?
А, много добре съм! Само че вече не ми е разстройство… просто съм толкова спокоен, че чак не ми е пука!
Черен хумор
Пациент се обръща към доктора:
Докторе, помогнете ми да си вдигна либидото!
Ще ви направя инжекция, но тя действа само три дни.
Пациентът се прибра вкъщи и… жена му пак я нямаше. Върнал се веднага при доктора:
Докторе, инжекцията не помогна!
Как да ви помогне, бе човек… Като жена ви я нямаше още първия ден, можеше да отидете при съседката и нямаше да ви трябват никакви инжекции.
Черен хумор
Пациентка за пореден път връща протезата и с въздишка:
Докторе, за пети път я правите по-неудобна от предишната. Моля ви, преработете я!
Добре — казва стоматологът. — Ще я коригирам, но този път е последният. Нямам причина да не стане както трябва.
Пациентката се сепва:
Какви “причини”?! Никакви причини! Проблемът не е в протезата…
А в какво е, тогава?
В чашата! Пак не ми пасва!
Черен хумор
Пациентът се свестява след тежка автомобилна катастрофа. Оглежда се и вижда човек с бяла престилка до леглото си. Поглежда го уплашено и пита:
Докторе, в болница ли съм?
Докторът:
Ами… отчасти. Погледни си ръцете… и ще разбереш.
Черен хумор
Пелтекът се обадил на глухонямия:
Намерих ти подходяща работа, суфльор в театъра.
(п- п- п- … глухонямият мълчи) - само кимва, но гърбавият го гледа накриво и разбира всичко.
К’к’к’во гледаш, бе?! - нервира се пелтекът. - Ще ме изкараш ли, че ти се присмивам?
Т-тъй де! В театъра е к-като на работа: ти м-ми разпяваш, а аз си правя каквото трябва!
И понеже гърбавият решил да си отмъсти, звъни на пелтека:
П-помниш ли, к-когато се сним-махме миналата годи-ина?
П-помня! - радва се пелтекът.
Е-ела си вземи снимката… ч-че не мога да с-си затво-оря албу-ма, т-тук всички стъ-к-чат от смях!
Черен хумор
Пена среща Мария пред блока с букет в ръка и я пита:
Къде си тръгнала?
На гробищата.
А няма ли да се върнеш… да те видят и живите?
Черен хумор
Пенсионери — набори решили да се предизвикват на стари години.
Пеше, ай да видим на тез години кой ще уцели най-точно!
Ти, Гьончо, да не се правиш на мераклия?!
Скрили се зад един навес. След 5 минути:
Гьончи, уцелих шлифера на комшията!
Хммм… печелиш!
Черен хумор
Пенсионерите вдигат аларма: „Не ни осигурете ли достоен живот, ще започнем да си прибираме плащанията… като умрем доброволно по-бързо от срока!“
Черен хумор
Пенсионерите се готвят да протестират пред банките — искат да им гарантират влоговете, ама не „до 100 000 лева“, а „до 100 000 евро“. „Защото левът може и да поевтинее, ама нашите болки — не!“
Черен хумор
Пенсионерите се заканват с отчаян план: „Ако не ни вдигнат пенсиите, ще започнем да излизаме по-често… чак до лекаря. И като спрем да умираме, ще ни се наложи държавата да ни гледа как живеем!“