Народна медицина:
„Приемаш по една лъжичка от отвара с люти чушки“ — и ставите ти започват да се движат така, сякаш търсят изход!

Народна мъдрост:

Наследих пари, купих си чисто нов апартамент, направих си пълен “upgrade” на живота… Поне така си мислех.
Събудих се преди малко.
Сега пия кафе, ама не от щастие — от отчаяние… защото пак се оказа, че “инвестицията” е в баналното: слушал съм кварталния шум само на хартия.

Наследниците яростно деляха в съда направените от тях грижи—едните твърдяха, че “е май почти тяхно”, другите: “да, ама ние го оправяхме!”. Съдията накрая отсече: „Щом и за погребението спорите така, поне наследството да се дели на равни части… по миризмата!“

Натрапчивото твърдение, че в днешно време всичко поскъпва, май е малко преувеличено. Поне в наемния бизнес се случи обратното: наемните “услуги” за човешки глави вече излизат по-евтино… явно конкуренцията ги сваля!

Научен факт:
Лъвовете могат да ръмжат с пълна сила без да си пазят гласните струни… но точно веднъж в живота си човекът до тях не е чувал нищо—защото е избягал достатъчно далеч, преди да започне концерта.

Научен факт:
Совите могат да си извъртат главата на сто и осемдесет градуса… и само веднъж в живота на триста и шестдесет градуса.
След това или се пенсионират, или започват да си търсят нова работа.

Националната хокейна лига на САЩ реши, че вече е време за по-строги правила и смени шайбата с бяла. Черна шайба не се удря — че нали и без това всички се напрягат от това кой е „черната овца“ на отбора.

Нацист пита три роми:

Не било женствено да се псува… щото пък като си сложиш молив на веждите, значи си викаш: „Аз не споря — аз се коригирам!“

Не бъдете расисти! Не разделяйте „бяло“ от „цветно“ пране — всички дрехи са от едно семейство… просто някои си пускат боята повече и викат: „Глей ме, аз съм цвят!“

Не всички котки се казват Мурко. На майка ми котката ѝ е наистина Милка—като се прибере, първо търси млякото, а чак после човека.

Не всички кучета се казват Тошо. На майка ми например се казва Краси — и като го извикам по двора, цяла вечер всички комшии питат: „Краси ли е това?“

Не всичко, което блести, е злато.
Така е! И в Челопечене го разбраха наскоро — оказало се, че не е съкровище, а просто нова пломба на кмета.

Не е страшно да гледаш филми на ужасите. Страшно е да си сам у вас, да кихнеш, и никой да не ти каже „наздраве“… а ти да започнеш да си мислиш, че вече не си в този филм.

Не е чак толкова лошо това, че си станал дядо… Лошото е, че всички те питат „как е баба“, сякаш ти си бил на командировка, а не тя на сън!

Не знам за Вас, ама аз… оооф! Отивам да си правя кафе. Какво ти спокойствие? Започвам да се суетя—стъпвам тук, поглеждам там. Тя ми прави кафе, аз—разливам захарта. Още преди да седна, звъни телефонът… Той викна приятел, дето година не са се чували, и двамата заприказваха като за световно. А то, представете си—единият в кухнята, другият в хола… и пак се прегръщат през смях. После се чу: „Сядаме и гледаме!“ Само че един лежи в леглото, другата до него—на сантиметри… и държи му ръката, без да мигне. Нервна работа, казвам Ви!

Не знам кое ми харесва повече — да събирам гъби или просто да вървя бавно из гората с качулка, в есенната мъгла и с нож в ръка… за всеки случай.

Не искам да се хваля, ама още преди коронавируса си бях научил навика да избягвам контакт с хора — просто тогава го наричах „лична дистанция“, а не „социална“.

Не казвам, че си дебела, но сигурно любимият ти плод е „Пица“ — поне по начина, по който го описваш все едно е сезонен.