На една жена мъжът и умрял. Жената всеки ден тръгвала към гробището и ридаела като за последно:

Това продължило дни наред. На пазача му писнало и един ден казал:

На другата сутрин жената пак дошла, намерила пазача и го попитала:

На една жена подарили вълшебна рибка в аквариум. Рибката рекла:

Жената се замислила… после решила:

Рибката казала:

Жената въздъхнала:

И жената станала направо зашеметяваща… а мъжът ѝ — десет пъти по-зашеметяващ.

Жената станала богата… а мъжът ѝ пак бил десет пъти по-богат.

Жената се зачудила, помислила, помислила… и накрая казала:

На една жена починал баща й.
Пожелала да го изпишат в урна и да го прибере вкъщи.
Като се прибрала, излязла на балкона с урната в ръка, свали капачето, загреба малко прах и го издуха в градината:

Загреба втори път, издуха го пак:

На третия път прахът не и излизал както трябва, дръпнала дъха, пръхнала, и се засмяла:

На една жена умрял мъжът ѝ. Тя решила да го погребат според желанията му — в градината, ама „под формата на нещо полезно“.
Като се прибрала, излязла на двора с ковчега в ръка, развъртяла капака, загребала пръстта с лопата и почнала да я ръси настрани.

Загребала пак и пак разхвърляла, ама то все някак не се получавало както трябва.

На третия път изсипала всичко наведнъж, облегнала се и въздъхнала:

На една маса в кръчмата седнали попът и ковачът.
След няколко ракийки попът рекъл:

Ковачът се замислил, после махнал с ръка:

На едно дете - садистче учителката дала домашно да донесе „челюст“ от някое животно за изучаване.
На другия ден то донесло една.

На едно момченце му замряло цялото семейство — майка му, баща му, баба му, дядо му… абе всички. Направо го съкратили до край. Пратили го в сиропиталище.
Веднъж една възпитателка го попитала:

Възпитателката го гледа, гледа… и накрая:

Момченцето се усмихва и казва:

На електрическият стол!!!

На задния капак на Камаз се мъдри надпис:

На закуска:

На зъболекарския стол лежи мъж с жена на „режим на проследяване“!
Той се мъчи да се обажда, но тя гледа телефона на ръба на нервите и не вдига — само му праща видим сигнал: „занимавай се, ама с мен“.
След поредното влудяващо звънене на зъболекаря му писнало и надигнал бормашината като микрофон:

На изложението по роботика корейски специалисти по погрешка изядоха най-реалистичния експонат — роботизирано куче. Оказало се, че просто било програмирано да “лови” не само погледи, а и глад.

На изповед при свещеника влиза една мацка с безобразно къса пола и още по-къса морална стойност.
Свещеникът се опитва да запази достойнството си и си мърмори:
„О, Боже…”
И тогава от небето прозвучава глас:
„Най-после! Когато не си виновен ти, да си гледаш човек, а не греховете!”

На касата:

На колкото и умни да ми се правите, ако ви забуксува пералнята в кухнята, всички викате:

На концерт на Орхан Мурад. Той се опитва да вдигне настроението на публиката:

На космическа станция гостува турист. След известно време пита:

Отговарят му:

На къде отива светът? От къде се навъдиха тези лъжци, тарикати и джебчии, че и нощем да бъркат в чуждите работи? Човек да го хване страх — не от нощта, а от това утре сутрин да не стане тъмен денят ти, защото някой пак е решил да „подреди“ парка… на твоя гръб!

На летището една баба вика:

На лов. Ловец към друг:

След малко се връща и казва: