Момче пише на момиче:

Момче сваля девойка и я води у тях. Момичето почва да се съблича, а той гледа онемял. Ръцете му се издължиха като на майстор хлебар, лицето му се изписка като от старо радио, а между раменете — като капачки на буркан — надничат бръснати мустаци на Чичо Фичо.

Момченце и момиченце правят снежен човек на двора. По едно време момченцето тръгва към къщата:

Момченце казва на майка си:

Момченце се къпе в морето. Майка му вика от брега:

Момченце се приближава към баба си и пита:

Морска болест — седя на стотици километри от морето и ми е зле… явно организмът ми е по-скромен от картата и си мисли, че и без солена вода пак ще “се люлее”.

Морска буря заклещва презокеанския лайнер насред нищото. Вълните го притискат от всички страни, корабът се вдига като пружина и после рязко се “прибира” надолу по гигантските гребени — и при всяко спускане носът хапва морето и пръска вода чак вътре. Пътниците по каютите мълчат, треперят и се молят тихо за едно и също нещо: да не стане белята.
Една любопитна пасажерка наднича към капитанската каюта и се промъква вътре. Капитанът гледа право напред, стиска волана и едва не си прехапва езика от напрежение.

Капитанът, едва-едва:

Москва, 2020-та година. Шофьор набива рязко спирачки пред пешеходец, който тъкмо замахва да пресича. Показва му глава през прозореца и с широка усмивка му казва:

Пешеходецът кимва и също любезно отвръща:

На близка пейка две бабички си говорят:

Моята, само ме лъже. Веднъж ми вика:

Погледнах нагоре, тя скочи след ракетата — и се оказа, че е “лунатица” само когато няма как да е вярна…

Мрачна лондонска вечер, вали, студът реже.
Телефонът звъни. Прислужникът Джон (щото в Англия всеки прислужник е Джон) вдига.

След малко — изстрел. После още един. Джон се появява пред телефона, запъхтян.

Мръсник си беше и такъв си остана докрай! Можеше поне да не се опитва да се крие с най-хубавия ми шал—ама явно пак му е влязъл в навика!

Музикални новини:

Мутра влиза в автосервиз и пита кой е най-якият мотор, с който да се хвали пред приятелите си. Майсторът му показва двигател “Барселона”, произведен през 1978-а, който струва 120 000 долара.

Мутра влиза в банката и я обира. Пита първия служител:

Мутрата обръща пистолета и БАМ в челото.
Пита втория:

Мутра влиза в зоомагазин и очите му светват по един аквариум с рибка:

Мутрата се замисля и гледа рибката, после пита:

Мутра влиза в магазин и пита:

Мутра отива на лекар:

Докторът се поколебал, но накрая го “оправил” както си знае. Мутрата излиза от кабинета, а приятелят му:

Мутра с новата си кола с висок клас кара с разгонваща скорост по магистралата. Пука се гума, той катастрофира и край. На погребението всички авери стоят като пън — никакви приказки. По едно време единият се осмелява да се обади:

Шефът замислено:

Мъж влиза в бар с пингвин на рамото.
Барманът го гледа и пита: