От стая с 20 компютъра трябвало да се откраднат всичките за 5 минути. Пуснали петима от САЩ, петима от Италия и петима от България.
Първо влезли американците — за 5 минути изнесли само 12 компютъра.
Италианците — събрали останалите 6 за 5 минути.
Накрая влезли българите и на третата минута се чула вратата отвътре:

От телевизия СКАТ запитали Пеевски:

Пеевски отговорил:

От толкова години живея в София, май най-сетне започнах да ставам местен.
Например, като чуя, че „движението е интензивно“, вече не гледам часовника — гледам колко още ми е останало да мръзна на спирката.

От тук нататък има четири пътя за България: през „Луфтханза“, „Бритишеър“, „Франсеър“ и „Американеър“ — и всеки път са ти казали, че ще е най-бързо… ама всеки път закъсняват с една и съща минута: 90-те.

От „Windows“ обявиха, че подготвят нова версия за България. В нея, освен „Да“, „Не“ и „Отказ“, ще има и още един бутон: „Че аз какво съм ти виновен — оправяй се сам!“

От „Позитано“ 20 настояха държавата да отпусне средства за реставрация и освежаване на надписите по паметниците на „героите“ — септемврийци, партизани и прочие борци, дето уж паднали за свободата на България.
Властите се съгласили, но с едно условие: на всеки паметник да пише:
„Те умряха за идеите си. Ние се родихме и не ги искаме.“

Отворил българин фризьорски салон в Мюнхен. Първият дошъл съсед му — месарят по магазин.

На другата сутрин гледа 10 колбаса пред бръснарницата.

Дошъл втория съсед — млекарят.

На другия ден гледа пред магазина 10 бутилки мляко.

На третия ден дошъл друг българин.

Идва на другия ден на работа и гледа пред магазина 10 българи…

Отива българин във Франция с приятели, насядат в ресторант. Той се развеселява и почва да поръчва като състезание:

Донасят му пържени картофи. Той се залива от смях:

Сервитьорът само се усмихва и казва:

Отива един американец в градината на бай Ганьо.
Бай Ганьо му вика още щом го видял:

Американецът се усмихнал с едната вежда:

Бай Ганьо се закашлял и показал краставиците:

Американецът захилил:

Бай Ганьо се стегнал, огледал се, и ги повел към дините.

Американецът се навел, погледнал, пребледнял:

Бай Ганьо въздъхнал, после отрязал кратко:

Отива човек на плажа при спасителите и ги вижда как се моткат и безделничат. Доближава се и вика:

Връща се след малко. Спасителите вече са на “любимата тема”: приказки за това коя партия с какви обещания ще оправи България, после спор — чалгата ли е виновна, или политиците, накрая теглят и една мазна песен “за настроението”. След около час вторият спасител пак подхваща:

След десет минути човекът се връща целият пребледнял:

Отидохме с жена ми на море, ама в Гърция. Още на първия ден, край Солун, катаджия ме спира за превишена скорост и вика:

Жена ми почва да спори с него — ту на гръцки, ту на български, все едно са си в спор по телевизията. Аз, междувременно, си взех цигара и запалих, да не стоя като ученик без работа.
По едно време полицаят ме вика до колата, дава ми документите и ми вика:

Аз:

Полицаят се усмихва и казва:

Отишли българите при американския президент и поискали да ги признаят за пореден американски щат. Президентът, разбира се, не бил много наясно къде е България и решил да я “проучи” набързо.
В едни много дебели книги прочел следното:

Президентът станал цялото вежди и потресен, преклонил почтително глава и казал:

Отишли президентите на Русия, Канада и България при Господ.
Отива първо канадският президент и пита:

А Господ:

Канадският президент се разплакал и излязъл.
Влиза руският президент и пита:

А Господ:

И руският президент се разплакал и излязъл.
Накрая влиза българският президент:

Господ дълго мълчи, а после въздъхва:

Отишли президентите на Русия, Канада и България при Господ.
Отива първо канадският президент и пита:

Канадският президент се разплакал, взел си шапката и излязъл.
Влиза руският президент:

И руският президент се разплакал и изчезнал.
Накрая влиза българският президент и пита:

А Господ се замислил, погледнал го и заплакал:

Отишло едно българско момче да учи във Франция в началото на 20 век. Като си заминало, взело и стара семейна снимка — на нея бащата е седнал, а майката е права.
След седмица получава писмо от сина си:

Бащата му отвърнал:

Отишъл един чукча до Санкт Петербург в магазин. Гледа едни хора продават нещо непознато и му викат:

Чукчата си купил един комплект, обул го и тръгнал към тундрата. По пътя се изморил, но студът страшен — и нямало как. Спрял под една смърчова, дръпнал якето… и му се наложило да си свърши работата.
Изчистил се, погледнал снега — чист, без следи. Вдигнал очи към небето и казал:

Качил се в шейната, отпуснал се и поусетил, че не мръзне.

Още едно затваряне на държавата и България ще стане като “Райската градина” — само че без рая. Всички ще са голи и боси, чиновниците ще броят ябълките, а народът ще пита: “Това ябълки за глад или за подписване?”

Партия „Либерална алтернатива и мира“ (ПЛАМ) има само един кандидат — Ангел Христов. Не че е малка партия, ами кандидатът е единствен. Останалите са в отпуска: обвинен е в организиране на престъпна група за изнудване, извличане на облаги чрез страх и нанасяне на средна телесна повреда… за да има „по-силна“ алтернатива на страха.

Пернишките строители са толкова “яки”, че като решат да изравнят площадката, почват да трамбоват асфалт директно в бетонобъркачката — а като им свърши материала, лягат да трошат старите високоволтови проводници “за укрепване” на основите.

Питат Радио Ереван: