Не си българин, ако нямаш шкаф, препънат от торбички, но когато тръгнеш за магазина — тръгваш с празни ръце… щото си решил, че “някой ден” ще ти потрябват!

Не ходя сутрин на бягане, защото се страхувам, че ще ми хареса много и няма да мога да спра. После ще тичам не само в квартала, ами направо ще избягам до съседната държава… и ще сменя държавното гражданство с тениска!

Нейде от Варна:

Некъв с тениска “Nike”, лаптопче и златна гривна мие стъклото на таксито на Гошо… Богата държава еййй…

Ние живеем в прекрасна страна. Само че никой не ни каза, че е „свободна зона“ — за работа до късно.

Нийл Армстронг каца на Луната. Радостта и напрежението му са огромни — първият човек ще стъпи тук! Отваря люка и… замръзва!!!
На един камък си седят двама. Пред тях, върху торбичка БИЛЛА: кроасани, кашкавал, лютеница, ножче за сирене и три домата…

Нов удар по туризма — вече и София си има море. Нарича се „Банският връх“ — ходиш за снимка, мокриш се от дъжда, и пак всички казват: „Е, поне е солено!“

Новата здравна политика в България гласи: лечението е за всички. Който има пари — плаща си с джоба. Който няма пари — плаща си с нерви. А който няма и нерви… той просто си „почива“ от опашките.

Новата здравна политика в България е много справедлива: за медицинското обслужване ще плащат всички. Който има пари — плаща с пари. Който няма — плаща с търпение. А който няма и търпение — плаща… с кабинет.

Новината, че Гинка от Пазарджик купува ЧЕЗ, явно е за да ни разсее — все едно са пуснали банани на промоция в Лидъл и това трябва да остане незабелязано.

Новините от последния час:

Новият самолет на „България Еър“ всъщност не е нов — просто е старият самолет на „Чешките авиолинии“, който вече е минал през „официална“ българска регистрация: смениха табелката, сложиха нова боя… и за всеки случай – нова сметка за поддръжка.

Новородените в България не плачат от шамар по дупето от акушерката… а от шока, когато им покажат първата официална “екскурзия”: сградата, пътя и табелата “Честито — вече си в България!”

Ноември с 13 градуса, февруари с 13 градуса, юни пак с 13 градуса. Поне термометрите са последователни — като политиците: все “на едни и същи” обещания.

Нощ. Алиса и Гошо спят. Тя се събужда и шепне:

Той не помръдва. Тя пак:

Някакъв човек отива в Несебър и вижда сергийка, на която пекат сладки „морски таланти“. Нарежда се на опашката, където научава, че на тези сладки викат Несебъринки. Идва редът му и казва:

Някога, преди много, много години, Господ изчезнал за цели седем дни. Когато се върнал, Архангел Гавраил го посрещнал и го попитал:

Архангелът кимнал, усмихнал се и накрая посочил едно малко кътче в югоизточна Европа:

Архангелът се замислил, почесал брадата и промълвил:

Господ се усмихнал криво и казал:

Някога, преди мноооого години, Господ изчезнал за седем дни. Като се върнал, Архангел Гавраил го посрещнал и попитал:

Господ се усмихнал и рекъл:

Архангелът посочил едно местенце в югоизточна Европа:

Господ се замислил за секунда, погледнал надолу и въздъхнал:

Някога, преди мноооого, много години, Господ се изгубил за седем дни — ей така, без обяснения.
Като се върнал, Архангел Гавраил го гледал и го пита:

А Господ, горд като паун:

И посочил надолу към облаците.

Господ се замислил, посмял се и започнал да разказва:

Архангелът кимнал, възхитен:

Тогава посочил едно малко кътче в югоизточната част на Европа:

Господ се засмял още по-широко:

Архангелът се опулил:

Господ кимнал сериозно:

Някои още вярват, че ще ни залее с асфалт, като започне да строи. Но няма спор — първо ни заля с новини. После вече асфалтът даже сам си дойде, за да не закъснее с историята.