България
Лют студ, сняг до колене. На едно кръстовище мръзнат двама полицаи. И без това им е студено, ама и гордостта им се свила — до колкото трошица… колкото трошица ледено червено чушле. Писнало им, решават да си “поправят” настроението с един и същи номер на всеки шофьор.
Спират една кола и викат на шофьора:
Ние хич не те разпитваме имаш ли документи, дали си пил, дали колата е в ред. Излизаш от колата и започваш… да си свършиш работата върху снега. Ако успееш да напишеш “ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” — пускаме те. Ако не — плащаш си глобичка… сто лева, брат.
Шофьорът излиза, замахва над снега, и започва да си драска буквите. Достига до „ПЪТНА…“ и — край. Няма как, трепери, ръцете му замръзнали, буквите се разпадат. Полицаите го пращат да си плати, и той — застава, цъка монетите и си тръгва.
Същата работа — със следващата кола. Друг шофьор, същият студ, същият надпис. Той почти го докарва, стига до „ПЪТНА ПОЛ…“, и спира. Не може повече. Пак сто лева — и айде.
По едно време идва раздрънкана кола, спира отсреща. Полицаите я застават:
Зад волана — мангал. Разглежда полицаите, оглежда снега и казва:
Нямам проблеми, бе. Ако искате, ще ви изписа и по-дълго. Пишете ли, че съм неграмотен, или просто така… да минем метър?
Мангалът, без грам да му пука, вдига писалката (ама не — там откъде дойде) и казва:
Искам само да ми фанете края на химикалката… да не избяга като ви свият пръстите. Аз ще ви напиша “ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” цяла, ама после вие ще кажете, че съм ви го написал нарочно неправилно!