Миличка, да не кажеш пак, че закъснях за сватбата ни… Ето, донесох ти подарък.
Една роза… и една бутилка… и сертификат, че са “от нашия ден”.
Добре… а какво пише в сертификата?
Че розата е “ДОШЛА”, а бутилката е “ЗАКЪСНЯЛА”… по график.
Миличка, да се видим тая седмица, а?
Не мога, имам лошо настроение. Другата?
Питах я вече. И тя е с лошо настроение.
Мими, хайде да те водя на ресторант!
Аз съм жена с високи естетически критерии! И смятам, че в съвременното меню има твърде много мазнини и твърде малко здраве!
Ами яж си в чинията, бе, Мими! Хич да не ти пука какво си поръчват другите на масата!
Минке, абе, какви зелени очи имаш… що си толкоз с чар, а? —
Ами кво да правя, Коле… имам две дупки на главата и през тях ми се показва целия свят.
Баси… значи ти не само ме гледаш, а направо ми носиш атракция!
Много ми харесва как изглеждаш отпред.
О… благодаря, много ми е приятно!
И на мен ми е приятно — айде, по-живо, че като се обърнеш, и аз почвам да гледам отзад.
Много си мързелива, бе! Нали казваш, че като дойде годеникът ти винаги се стараш да изглеждаш зашеметяващо?
Ами да… Първо — без да си мия чиниите съм доста по-свежа.
И второ… той е доста по-красив, когато не му давам да ми свършва времето!