Ами не знам… Пием ракия с люти чушки, после се караме кой да изключи телевизора, и накрая се целуваме все едно сме подписали договор.
Колко жалко, че не можем да сме заедно.
Защо да не можем?
Ами… не ми се.
Колко ме обичаш?
Сякаш сърцето ми е телефон, а ти си ми батерията.
Колко мило…
Да, ама моята батерия е за две неща! Ако ме оставиш, ще спре… и първо ще ми се изключи любовта, после и Wi‑Fi!
Колко пък футболисти сте тренирали?
Ами… около 11… тоест общо взето един отбор, ама с килограмите — сметката излезе друга.
Колко цвята имаш в шкафа?
Педесет цвята, ей! И пак ми казват: “Сложи си нещо по-спокойно” — ама аз нямам “спокойно”, имам “сливо”!
Комшо, ела да ми погледнеш бойлера, че взе да бълбука!
Що не се обадиш на ВиК-то да ти пратят някой майстор?
Ааа, не ща! Пак някой чирак ще ми пратят… ще го оправи, ама чак догодина!
Комшо, имам хубаво агне, ела да си вземем по малко!
Ооо комшо, и аз имам агне… ама на мен ми трябват кости…
Комшу, да дойдеш да ми погледнеш радиатора, че нещо не топли.
Ми защо не повикаш техник?
Ха, че да ми пратят някой закъснял пенсионер — да дойде чак когато вече няма какво да се оправя!
Леле, какви мъже се навъдиха — вече не си искат нищо!
А бе не е това… не че не си искат — ами не дават!
Леле, колко си готина! — казал той.
Не е местен! — помислих си аз.
Липсвам ли ти?
Да…
А така! Поне така да се говори!
Любими, лъжичката ти е обърната наопаки.
Скъпа, не е лъжица — това е моята форк-илка за салата.
И ти бъркаш. Никаква любима не си ми!
Мамо, Петя ми каза, че съм най-добрият приятел! Може ли да й кажа, че ще ходя с нея на кино?
Не! По-добре и занапред да мисли така… че да не ходи никъде сама!
Мамо, обичам един мъж.
А той?
Той обича… всички! Само че аз съм първата, дето му издирва адреса.
Марийке, ако поотслабнеш, да знаеш, че пак ще те обичам — само дето ще ми трябва по-голяма стойка за чашата с кафето, за да те гледам.
Марче, колко си хубава тази вечер!
С*кс няма да има!
Е, добре… тогава поне кажи: и тоя корем ли ти е толкова “от любимите манджи”… или просто е от мързел?
Мацеее, с мен ще забравиш какво е това спане!!!
Що? Нали хъркаш ли?
Мацке, когато сутрин закъснявам и тръгна без грим, разкопчавам колкото да се вижда часовникът… а после се въртя така, че всички да гледат него. И никой не забелязва, че съм закъсняла… щото просто си мислят, че това е “новия стартен час” на лицето.
Мека ли е баницата?
Мека е, ама не прекалено.
Що ме лъжеш? — пипа Митко тавата.
А ти за тавата ли питаш?
Мила, аз съм напълно свободен!
Чакай малко, само да уточним: свободен ли си, защото те пускат, или свободен, защото никой не те иска?