Скара в баничарницата:

Скромна монахиня имала работа в града — носела поръчки и помагала на хората. Като свършила и решила да се прибира, се оказало, че няма как да хване транспорт, а манастирът бил далеч. Запътила се пеша… току-що тръгнала и я настигнала лъскава кола. Шофьорът — видимо заможен — много учтиво ѝ предложил да я закара до манастира.
Тя се поколебала, все пак била мона... но колата била комфортна, а Бог обичал и милостта. Съгласила се.
По пътя пак се поколебала — и накрая всичко свършило точно както си му е редът… След което бизнесменът бил толкова щедър, че направо обещал да „помага занапред“. И наистина — организирали си тайни „извънредни услуги“, когато тя се връщала от града.
Накрая, за да не тежи твърде много на съвестта, тя винаги отделяла част от „помощта“ обратно за манастира.
Една вечер — след поредното тайно подреждане на неделни дела — влезе уморена в килията си. На вратата се чука.

Монахинята зяпнала от изненада и след миг изстреля:

Скъп бижутерски магазин в Париж. Влиза нисък, невзрачен мъж, а с него — ослепително красива млада жена, все едно са дошли да „случат“ на витрината.
Двамата бавно, много придирчиво избират пръстен. Обявената цена: 80 000 евро. Мъжът изважда чековата си книжка, пише чек за сумата и го подава.
Бижутерът пребледнява — не от цената, а от самия клиент. Гледа чека, гледа човека… и накрая не издържа:

Мъжът се усмихва:

Бижутерът, повече от облекчен, кимва усърдно:

В понеделник сутринта бижутерът проверява чека и… вижда истината — фалшив. Вбесен звъни на клиента веднага.

Мъжът спокойно въздъхва:

Важното е, че вечерта беше супер: аз имах шанса да гледам красива жена… а вие — да имате бижутерския „стрес“ за най-празничното преживяване в живота си.

Скъпи дами, романтичният джентълмен е абсолютно същото гадно копеле като всички останали… само че ви го пробутва по-учтиво — с буквално писмо “скъпа” вместо “здравей”.

След 35 години вярна служба в българските пощи дойде и последният работен ден на Петьо пощальона. Взе си писмата от централата, преметна раницата през рамо и тръгна по маршрутa си — същите улици, същите адреси, сякаш времето се беше заковало.
На първата къща цялото семейство го посрещна на вратата още с усмивки. Поздравиха го за пенсионирането и му подариха дребно подаръче „за спомен“, ей така — сантиментално и мило.
Петьо продължи към втората къща. Собственикът му беше по-доволен и от това, че му е носил редовно сметките и писмата. Като му благодари за години работа, му подаде кутия с хубави цигари — „да си ги почерпиш с пенсията“.
И така, поразвеселен, Петьо стигна третата къща. Звънна. Отвори му домакинята — ослепителна красавица, облечена така, че и пощенският служител да не знае дали му носи писма или му връчват покана.
Без много обяснения го дръпна за ръката, качи го горе и „работното време“ им мина — да не казвам как, но да кажем, че Петьо изобщо не усети кога минаха минутите.
Като се върнаха долу, тя му сервира закуска и кафе. Петьо отпива, оглежда чинийката… и вижда петачка под чашата.
Петьо се сепна и взе да пита:

Красавицата се усмихна широко:

След 45 г. съученичка:

След доста мазно „пропаднал“ сезон на морето, прочутият гларус Жорката решил да си направи културна обиколка по чуждите курорти — уж за вдъхновение, ама в действителност за благи погледи от заможни жени.
Минал през няколко по-скромни места и си мислел, че вече е влязъл в ритъма… докато не го ударили на Лазурния бряг. Там никоя девойка не го удостоило дори с мигване — против него били и перфектните плажни напудрени фрески, и ледено любезният френски, и немската точност, и някакъв акробатичен есперанто, дето звучи като пърхане на пеперуда по нерви.
На ръба на отчаянието Жорката мернал да минава по крайбрежната алея… Брад Пит. Започнал да тича след него като герой от филм и рекъл задъхано:

Брад Пит се усмихнал:

Речено-сторено. Жорката хвърлил стръвта от рано, позиционирал се „случайно“ и с най-деликатната визия на света ухажвал няколко обещаващи жени пред хотела.
И ето към десет — Брад Пит върви край водата, оглежда се… Жорката свети доволен, като че среща стар приятел. Приближили се един към друг и Брад Пит казал с усмивка:

Жорката, изтегнат в бански от Илиянци върху голия пясък, свалил очилата и изръмжал:

Брад Пит, пак усмивка безкрай:

Жорката го погледнал изпитателно и изсъскал:

След дълга разходка, момче и момиче спират в крайпътно заведение. Не след дълго до тях спира лимузина. Шофьорът вади ръка през прозореца с кратък знак — като команда.
Момчето става, тръгва към колата и се връща още преди да е изключил напълно усмивката си.

Момичето го гледа учудено:

В този момент мъжът от лимузината се протяга през прозореца:

След като ѝ показа банковото си извлечение, тя разбра, че го обича — щом има толкова сметки, значи поне има за кого да ги плаща.

След първата брачна нощ:

Тя, докато запалва цигара:

След първата целувка.
Тя:

Той:

След първата целувка:

След скандал:

След тежък запой в селската кръчма една вдовица се прибра едва-едва, че чак тигър я чака пред блока. Понеже решила, че „каквото е рекъл Господ“, го вкарва в апартамента си и почват каквото трябва — без много приказки.
На сутринта тя, крайно доволна, поглежда тигъра между краката и се смее:

Тигърът въздъхва:

След як купон един пич забърсва момиче. На сутринта тя гледа телефона и се ужасява:

Пичът току-що си налива ракия и я гледа:

Тя обаче не се успокоява и отиват.
При зъболекаря мамето пита направо:

Докторът поглежда, закимава, после избухва в смях и едва си поема въздух:

Служител е извикан в офиса при шефа. Влиза бързо, пребледнял, смачкан и изключително виновен. Сяда, оправя вратовръзката и едва-едва промълвява:

Шефът замръзва на място, вдига бавно чашата, оставя я точно на ръба, и сухо казва:

Служителка от отдел „Автокредити“ звъни на мъж и пита:

Кратко мълчание, после служителката:

Случвало ли ви се да се събудите толкова щастливи, че импулсивно да целунете човека до вас? Аз точно това направих… ама оказа се, че той държи кафе, аз се навеждам, и вместо целувка — получих “аурата на благодарността” на цялата спирка.

Слушай сега… може да си много красива, много секси и направо да му мълчи акълът от романтика. Може да готвиш като майстор-шеф, да си точна, да му угаждаш за всичко, дето поиска — ОБАЧЕ… какъв е смисълът, ако той вече е убеден, че вие двамата сте зодии, които „по принцип не си пасват“, и още преди първата среща ти е извадил табелката: „Няма да стане“?

Сметище в пекарницата: